О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
гр. София, 09.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 837 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. Х. , с. Б., община Р., област Б. , приподписана от адв. Ж срещу решение № 275 от 11.06.2009г. по в. гр. д. № 210/2009г. на Окръжен съд Б. , с което е оставено в сила решение № 6278/23.12.2008г. по гр. д. № 677/2008г. на Благоевградски районен съд в осъдителната му част.
Касаторът прави оплакване, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът в приложено към касационната жалба изложение обосновава допускането на касационно обжалване с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Сочи, че настоящият казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответниците „М” О. , гр. Б. и „М” О. , гр. Б. не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С решението в обжалваната му част К. Г. Х. е осъдена да заплати на „М” О. , гр. Б. и „М” О. , гр. Б. в качеството им на правоприемници на „М” О. , гр. Б. на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД сума в размер 2 786 лв. – дължим наем за м. април и май 2002г. по договор за наем от 15.05.2001г. на партерния етаж от четириетажната сграда на ул. „В” 10 в гр. Б., с площ 235 кв. м., сума в размер 2 682,68 лв. – дължима сума за изразходвана ел. енергия за времето от м. май 2001г. до м. май 2002г., на основание чл. 86 ЗЗД сума в размер 2 281,18 лв. – мораторна лихва върху главницата за неплатения наем, считано от 05.04.2002г. до 24.06.2008г., законната лихва върху 2 786 лв., считано от 24.06.2008г. до окончателното изплащане на главницата.
За да уважи предявените искове в посочения размер, решаващият съдебен състав е приел, че между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за наем на недвижим имот – партерния етаж от четириетажната сграда на ул. „В” 10 в гр. Б., с площ 235 кв. м., сключен на 15.05.2001г. между „М” О. , представлявано от Ю. М. Г. , и ЕТ „К”, представляван от Х. А. Х. Наемодателят е изпълнил задълженията си по договора, като е предал обекта във вид, годен за ползване, и не е пречил на наемателя да ползва същия, докато от своя страна наемателят не е заплатил последните две месечни наемни вноски за м. април и май 2002г. и не е погасявал задължението за консумираната ел. енергия за периода м. май 2001г. – м. май 2002г., което е поел съгласно чл. 9, ал. 1 от наемния договор.
По отношение възражението на ответника по исковата молба, че договорът е сключен от Х. А. Х. без представителна власт и не го обвързва, въззивният съд е приел, че К. Х. като ЕТ „К” е узнала за сключването на договора, не се е противопоставила, плащала е месечния наем и е валидирала въпросната сделка съгласно чл. 301 ТЗ.
Относно възражението, че ЕТ „К” не съществува в правния мир и поради това физическото лице К. Х. не следва да отговаря по предявените искове, са изложени съображения за неоснователност. Едноличният търговец отговаря за задълженията си, породени от търговската му дейност с цялото си имущество, което е неразделна част от имуществото на физическото лице.
Въззивният съд е приел за неоснователно възражението, че ответната страна не дължи заплащане на сумата за ел. енергия, тъй като данните на електромера не били фиксирани при предаването на обекта. Изложил е съображения, че периодът на дължимост на стойността на изконсумираната ел. енергия е конкретно определен в надлежното писмо на „Е” ЕАД клон Б. до „М” О. от 15.11.2002г. и изцяло съвпада с времето, през което обектът се е ползвал от едноличния търговец.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Касаторът не е посочил материалноправния или процесуално- правния въпрос, който според него е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни липсват. Двете предпоставки следва да бъдат дадени кумулативно, но същите в случая не са налице. По приложението на чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 301 ТЗ и отговорността на физическото лице при заличаване на фирмата му като едноличен търговец е налице постоянна съдебна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Развитите оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, незаконосъобразност на решението и съществени нарушения на съдопроизводствените правила са пороци, относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградски окръжен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като такива не са направени в касационното производство и не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 275 от 11.06.2009г. по в. гр. д. № 210/2009г. на Окръжен съд Б.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.