10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 700
С., 10.10. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1102/2017 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Специализирано поделение „Българска филателия и нумизматика“ на [фирма], подадена чрез юрисконсулт Г. С., срещу въззивно решение № 8495 от 23.11.2016г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.№ 11296/2016г. С това решение е потвърдено решение № 11527/21.07.2016г. по гр. д. № 12145/2016г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от М. Н. М. искове по чл.344 ал.1, т.1 и т.2 от КТ, като е признато за незаконно и отменено наложеното му със Заповед № 08-1/20.01.2016г., издадена от директора на Специализирано поделение „Българска филателия и нумизматика“ на [фирма], дисциплинарно наказание „уволнение“ и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност при ответника – „зам. главен счетоводител“.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове.
В приложеното изложение на основания за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа основанията по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК във връзка с въпросите: 1. / „Съставлява ли тежко нарушение на трудовата дисциплина и отговаря ли на изискванията на чл. 189, ал.1 КТ натрупването на еднородни и близки нарушения при условията на повтаряемост, липса на промяна в поведението на наказания служител и отпаднало доверие на работодателя?“, 2. /„Законосъобразен ли е отказът на съда да приеме за съществуваща тежестта на нарушенията на трудовата дисциплина при наличие на критериите по чл. 189, ал.1 КТ и на това основание да отмени заповедта за дисциплинарно наказание?, 3./„ Когато съдът е приел, че „независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята повтаряемост обективно сочат към значително виновно неизпълнение на трудови задължения“ и е налице предишно наложено дисциплинарно наказание за еднородно нарушение, което не е заличено, законосъобразно ли е съдът да приема, че не са налице условията на чл. 189, ал.1 КТ и само на това основание да отмени заповедта за дисциплинарно наказание?“. Обосновава приложението на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК с противоречието на въззивното решение с решение № 29/10.03.2015г. по гр. д. № 3149/2014г. на ВКС, решение № 334/22.11.2012г. по гр. д. № 242/2012г. на ВКС, решение № 55/01.03.2011г. по гр. д. № 1972/2009г. на ВКС и решение № 117/05.04.2012г. по гр. д. № 1306/2011г. на ВКС. Позовава се на решение № 1423/25.07.2013г. по гр. д. № 9453/2012г. на РС-Русе и решение № 4200/30.09.2013г. по гр. д. № 7471/2013г. на РС-Варна във връзка с твърдението за наличие на противоречива съдебна практика като основание за допускане на касационно обжалване. Счита също, че произнасянето на касационната инстанция ще допринесе за отстраняване на съществуващите непълноти или противоречие в правната уредба, както и за развитието на съдебната практика, с оглед на създаването на ясна, безпротиворечива и пълна система от правни норми.
Ответната страна М. Н. М. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Предявените искове са с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ. Въззивният съд е приел за безспорно между страните, че ищецът е заемал длъжността „зам. главен счетоводител“ при ответника, като трудовото му правоотношение е прекратено с налагане на дисциплинарно наказание – уволнение със Заповед № 08-1 от 20.01.2016г. Констатирано е, че като основания за налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ в заповедта е посочено, че със Заповед № 14-21/17.11.2015 г. ищецът бил командирован заедно с други служители за провеждане на пълна годишна инвентаризация във филателен магазин в [населено място] със срок за представяне на резултатите от инвентаризацията 01.12.2015 г. (удължен срок поради отпуск по болест) ; със Заповед РД-Б. № 14-23/04.12.2015г. ищецът е командирован заедно с други служители за извършване на пълна годишна инвентаризация съответно във филателните магазини в [населено място] и [населено място] за периода 07.12.2015 г. – 11.12.2015 г. с определен срок за представяне на резултати от инвентаризацията 16.12.2015г.; съгласно Заповед РД-Б. № 12-48/30.10.2015г. до три дни след приключване на инвентаризацията Оперативната комисия следвало да представи доклад с резултатите на Централната инвентаризационна комисия. Прието е, че в нарушение на горепосочената заповед ищецът: 1./ до 19.01.2016г. не е представил окончателните резултати за извършените инвентаризации на филателен магазин в [населено място] и филателен магазин в [населено място]; 2./ в представената инвентаризация за филателен магазин в [населено място] на 14.01.2016 г. има несъответствие между описите от фактическото преброяване и официалните резултати; 3./за извършване на инвентаризацията на филателен магазин [населено място] е получил аванс за командировка в размер на 200 лева, изплатен с РКО № 201/18.11.2015 г., който не бил отчетен до 04.12.2015г., съгласно чл. 29, ал.1 от Наредбата за командировките в страната, предвиждащ отчетът да се представя в тридневен срок от завръщането на командирования. Посочено е, че тъй като в периода от 23.11.2015 г. до 26.11.2015 г. ищецът бил в отпуск по болест, отчетът за извършената работа е следвало да представи до 04.12.2015г. 4. /със Заповед РД-Б. № 14-23/04.12.2015 г. същият е командирован за извършване на пълна годишна инвентаризация във филателните магазини в [населено място] и [населено място] за периода 07.12.2015 г. – 11.12.2015 г., за което е получил нов аванс от касата на поделението с РКО № 221/04.12.2015 г. в размер на 400 лева, без да е отчетен получения с РКО № 201/18.11.2015г. аванс. Авансите били отчетени с авансов отчет от 23.12.2015г. Формиран е извод, че ищецът е допуснал нарушения на чл. 29, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната, Заповед РД-Б. № 12-48/30.10.2015 г. и Наредбата за отпускане на суми на подотчетни лица в Специализирано поделение „Българска филателия и нумизматика“ на [фирма]. Констатирано е, че в заповедта било отбелязано, че ищецът е нарушил отново трудовата дисциплина по смисъла на: чл.187, ал. 1, т. 3 КТ – „неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила”; чл.187, ал.1, т. 7 КТ- „неизпълнение на законните нареждания на работодателя”; чл.187, ал. 1, т. 10 КТ – „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение”, както и че оперативната комисия, на която е председател, не е изпълнила възложените задачи съгласно Заповед РД-Б. №12-4Ј/30.10.2015 г. и Инструкция за провеждане на годишната инвентаризация за 2015 година. Отразено било, че неизпълнението на сроковете, респективно ненавременното осчетоводяване на резултатите от проведените инвентаризации е сериозна предпоставка за изготвяне на нереален финансов отчет на Специализирано поделение „Българска филателия и нумизматика“ на [фирма] за 2015 година и несвоевременното му представяне в Централно управление за съставяне на консолидиран годишен отчет на [фирма]. Посочено било също, че тежестта на посочените нарушения на трудовата дисциплина се обуславя от тяхната системност, от което се формира извод за неосъзнаване от страна на ищеца на неправомерността на извършените нарушения и неблагоприятните последици за осъществяване на финансовата отчетност в поделението. Съобразено било, че ищецът е наказван с „предупреждение за уволнение” със заповед № 08-55/20.05.2015г., което дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” не е заличено.
Въззивният съд е обосновал, че тежестта на доказване законността на уволнението принадлежи на работодателя – ответник, като тя се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени в чл. 195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ. Изложил е мотиви, че налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, трябва да бъде мотивирано с излагане на конкретни обстоятелства, очертаващи от обективна и субективна страна противоправните деяния на работника или служителя. Във връзка с първото процедурно действие след установяване на нарушителя и неговото нарушение, което работодателят е длъжен да извърши – преди да наложи съответното дисциплинарно наказание да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения е констатирано, че на ищеца е предоставена възможността да даде обяснения за част от сочените нарушения, а именно за обстоятелство, че отчетите за извършените инвентаризации в [населено място], [населено място] и [населено място] не са извършени в предвидения за тях срок, но не и за несъответствието между описите от фактическото преброяване и официалните резултати в представената инвентаризация на 14.01.2016г. за филателен магазин [населено място]. Въззивният съд е обосновал довод, че макар работодателят да не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение, разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ не е приложима по отношение на спора за законност на наказанието за нарушенията, за които са поискани обяснения, доколкото всяко отделно нарушение на трудовата дисциплина съставлява самостоятелно основание за търсене на дисциплинарна отговорност. Приел е, че уволнителната заповед е издадена от лице, на което е възложено да упражнява правата и задълженията на работодател, поради което потестативното право за прекратяване на процесното трудово правоотношение е упражнено от компетентен орган, носител на дисциплинарна власт. Същевременно заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, като в нея са посочени нарушителят, нарушението, кога е извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Същата била мотивирана и ищецът е бил наясно с фактическите основания, обосновали налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Констатирано е, че дисциплинарното наказание е наложено в преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1 КТ. Въззивният съд е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че към 17.12.2015г. не била завършена инвентаризацията на филателен магазин [населено място], както и че полученият от ищеца аванс за командировка в [населено място], изплатен с РКО № 201/18.11.2015г., не е отчетен в предвидения в чл. 29, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната срок, а авансът за командировката в [населено място] и [населено място] е взет, без да е отчетен предишния аванс, но тези аванси са отчетени с авансов отчет от 23.12.2015г., т.е. по отчитането на първия аванс има забавяне от 12 работни дни, през два от които ищецът е ползвал отпуск по болест /12-14 декември 2015г./, а в други пет дни /07.12.2015г.-11.12.2015г. е бил командирован в [населено място] и [населено място]/, а по отношение на отчитането на втория аванс е налице забавяне от страна на ищеца от три работни дни. Съдът е счел, че основният спорен въпрос се свежда до това дали извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неотчитане на резултатите от инвентаризационната дейност в указания от работодателя срок и забавянето на отчитането на получените командировъчни, представляващи системно нарушение на трудовата дисциплина, са достатъчно тежки с оглед критериите, предвидени по чл. 189 КТ, за да обусловят налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Въззивният съд е съобразил обстоятелството, че на работника вече е било наложено едно дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ със заповед № 08-55/20.05.2015г. за неспазване на определен срок за извършване на пълна инвентаризация Д., ДНА и М. на балансова и задбалансова отчетност, което не е заличено по реда на чл. 197 КТ. Посочил е, че в закона липсва легална дефиниция на понятието “системни нарушения”, но такава е била дадена с разпоредбата на чл.7 от Общите правила за вътрешния трудов ред в предприятията /ОПВТРП/, приети с ПМС № 72/30. ХІІ.1986г., ДВ бр.11/1987г., по силата на чл.181 ал.4 от КТ в редакцията преди изменението на разпоредбата през 1992г. по ДВ бр.100/1992г. Обосновал е, че наличие на системни нарушения на трудовата дисциплина е налице когато работникът /служителят/ е извършил три или повече нарушения. В този смисъл съобразно забраната по чл.189 ал.2 от КТ системност има когато и трите нарушения все още не са санкционирани или когато поне едно от тях не е санкционирано, а наказанията за останалите не са заличени по реда на чл.197 или чл.198 от КТ. При три санкционирани нарушения с незаличени наказания последващите ги обуславят преценка за по-висока тяхна тежест, тъй като сочат на системно поведение на работника /служителя/ в разрез с вменените му от работодателя задължения във връзка с изпълнение на трудовите функции, респективно за по-тежко дисциплинарно наказание. Посочено е, че при системните нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ също следва да се изхожда от критериите по чл. 189, ал. 1 КТ съобразно изричната разпоредба на чл. 190, ал. 2 КТ, като независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята повторяемост обективно сочат към значително виновно неизпълнение на трудови задължения, но при констатиране на нарушение на трудовата дисциплина работодателят винаги има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служителя или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. При избора на наказание работодателят е длъжен да се ръководи от законовите критерии по чл. 189, ал. 1 КТ, а именно тежестта на нарушението/определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя. В светлината на тези съждения въззивният съд е приел, че в случая наложеното дисциплинарно наказание не е в съответствие с тежестта на нарушението и не е съобразено с уредените в чл. 189, ал. 1 КТ изисквания. Посочено е във връзка с твърдяното забавяне на отчетите за извършената инвентаризация в градовете – П., П. и Стара З., че работодателят не е установил възложената задача да е обективно изпълнима. Установявало се, че инвентаризацията е била възложена на тринадесет комисии, състоящи се от по няколко членове, като част от комисиите не са изготвили своевременно отчетите си, поради което работодателят не е установил при условията на пълно и главно доказване, че поставената на ищеца задача за извършване на инвентаризация е обективно изпълнима за определения от работодателя срок. Същевременно е прието, че забавянето на извършването на инвентаризацията от страна на ищеца се дължи на обективни причини: заетост с текущи счетоводни дейности; ползване на платен годишен отпуск на 02.12.2015г. и 03.12.2015г.; извършване на инвентаризация от 07.12.2015г. до 11.12.2015г. включително в [населено място] и [населено място], поради което същият не могъл своевременно да извърши отчета на инвентаризация във филателен магазин – [населено място]; ползване на отпуск по болест за периода от 12-14.12.2015г.; започване на дисциплинарно производство с искане на обяснения от 14.12.2015г. Взето е предвид от съда отношението на ищеца към допуснатото нарушение на трудовата дисциплина – същият е изразил желание поради допуснатото забавяне с приключването на годишната инвентаризация да се яви на работа в периода от 28.12.2015г. до 30.12.2015г., но видно от поставена върху искането резолюция на директора на поделението не му е осигурена такава възможност. Въззивният съд е счел също, че неотчитането на авансите за двете командировки не съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, доколкото още на 23.12.2015г. авансите са отчетени, като при депозиране на първите си обяснения ищецът е заявил, че ще поеме имуществена отговорност за отчетите. Съобразени са обясненията на ищеца, съобразно които предизвиканото от работата напрежение способствало за изгубването на разходооправдателните документи, които впоследствие били намерени от служители на Централно управление на [фирма] и представени. Въззивният съд отчел и обстоятелството, че за ответника не са настъпили никакви вреди от неизпълнението на задължението на служителя, регламентирано в чл. 29, ал. 1 Наредба за командировките, тъй като ищецът бил добросъвествен и веднага при намиране на разходооправдателните документи е уведомил работодателя, като е изпълнил задължението си да отчете получените командировъчни на 23.12.2015г. /почти един месец преди налагане на дисциплинарното наказание/. Взел е предвид и соченото допълнително обстоятелство за условията на работното място на ищеца – в преходно помещение, в което се съхранява принтерът, използван от по-голямата част от счетоводния и други отдели, което е създавало неподходяща за работа обстановка.
С оглед на изложеното, въззивният съд е формирал решавия си извод, че безспорно се установява допуснато нарушение на трудовата дисциплина от ищеца, след като вече е бил наказван за еднородно нарушение с незаличено дисциплинарно наказание, но тежестта на извършените нарушения не води до налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
При тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните :
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Същевременно касаторът следва да обоснове и наличието на поддържаната специфична предпоставка – дали правният въпрос е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като в този случай следва да се позове на конкретни съдебни актове от обхвата на тази практика / Постановления на Пленума или Тълкувателни решения на ВКС, решения по чл.290 ГПК, определения по чл.274 ал.3 ГПК/ и обоснове в какво се състои твърдяното противоречие; дали правният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата – чл.280 ал.1 т.2 ГПК, в който случай следва да се позове на влезли в сила съдебни актове от обхвата на казуалната практика и обоснове твърдяното противоречие; дали разрешеният от съда правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като в този случай касаторът следва да обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.
В случая касаторът не обосновава приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК по поставените въпроси. И трите въпроса на касатора по същество се свеждат до един въпрос : При системни нарушения на трудовата дисциплина ( в случая три на брой в относително кратък период от време), независимо от относителната тежест на всяко от тях, наложеното от работодателя най- тежко дисциплинарно наказание – „уволнение”, съответства ли на критериите по чл.189, ал.1 КТ. Този въпрос е обуславящ решаващите изводи на съда и поради това е общо основание по смисъла на чл.280 ГПК, но не е налице нито едно от поддържаните допълнителни основания. Съображенията за това са следните:
В приложените от касатора съдебни актове, постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК, съставляващи задължителна за съдилищата практика, се приема еднозначно, че системните нарушения на трудовата дисциплина се характеризират с това, че трябва да са извършени в рамките на една година. Работникът или служителят трябва да е извършил три или повече нарушения на трудовата дисциплина, за които не е налагано преди това дисциплинарно наказание, а ако е наложено, то да не е заличено и за наказването на които не са изтекли сроковете за осъществяване на дисциплинарната отговорност. Законодателят е посочил тези нарушения като такива, за които може да се налага най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята повторяемост обективно сочат към значително виновно неизпълнение на трудови задължения. При констатиране нарушение на трудовата дисциплина обаче работодателят винаги има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служителя или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. При избора на наказание работодателят е длъжен да се ръководи от законовите критерии по чл. 189, ал. 1 КТ, а именно тежестта на нарушението/определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя. При системните нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ също следва да се изхожда от критериите по чл. 189, ал. 1 КТ съобразно изричната разпоредба на чл. 190, ал. 2 КТ. Това означава, че и при тези нарушения работодателят трябва винаги конкретно да съобрази кое от дисциплинарните наказания съответства на извършените нарушения. Преценката по чл. 189, ал. 1 КТ е задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание и в случаите когато са извършени три или повече нарушения на трудовата дисциплина за кратък период от време, независимо от относителната тежест на всяко едно от тях. Във всички случаи наложеното наказание трябва да съответства на извършеното нарушение. Въззивният съд не се е отклонил от това правно разрешение. Възприемайки изцяло изложеното по-горе, въззивният съд е констатирал извършените три дисциплинарни нарушения, отчел е наличието на системност и относителната тежест на всяко отделно нарушение, обсъдил ги е по вид и характер, както и конкретните обстоятелства, при които са извършени тези нарушения, поведението на работника и отношението му към последните, липсата на настъпили вреди за работодателя от тези нарушения, и в крайна сметка е обосновал извод, че с оглед именно на конкретно установените обстоятелства най-тежкото дисциплинарно наказание се явява несъответно по смисъла на чл.189 КТ. В този смисъл не се обосновава извод за наличие на противоречие по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Доводите на касатора за незаконосъобразност и необоснованост на този решаващ извод на съда са по естеството си касационни основания по смисъла на чл.281 ГПК и подлежат на проверка единствено, ако касационното обжалване бъде допуснато, но не и в стадия по селекция на касационната жалба.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, също поддържани от касатора. Основанието по чл.280 ал.1 т.2 не е налице, когато по въпроса е налице задължителна практика, с която въззивното решение е съобразено. По отношение на основанието по чл.280 т.3 касаторът не е изложил обосновка, а според настоящия състав не са налице основания за промяна на съществуващата задължителна съдебна практика.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба.Предвид изхода разноски на касатора не се следват, а насрещната страна не е претендирала присъждането на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8495 от 23.11.2016г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.№ 11296/2016г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: