4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 700
Гр.София, 22.11.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 1026/2017 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] със собственик С. И. Д. срещу Определение № 249/10април 2017 г. по в.ч.гр.д.№ 178/2017 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията при Служба по вписванията [населено място] от 24 март 2017 г. да впише анекс към договор за аренда – акт с рег. № 2421/2017 г. на нотариус С. И., с рег. № 016 на НК с район на действие – района на Плевенския районен съд, по заявление с вх. № 1499/24 март 2017 г. на СВ.Л.. Жалбоподателят излага оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на определението, моли същото да бъде отменено като неправилно и делото да бъда върнато на съдията по вписванията при Районен съд Ловеч за извършване вписване на анекс рег. № 2421/20 март 2017 г. към договор за аренда на земеделска земя, вписан с вх. № 4355/29.06.2011 г. в А. при РС Ловеч, сключен между [фирма] В. – арендатор и Н. С. Л. – арендодател.
В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси, както следва:
1/Необходимо ли е да се представят пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на собственост, правото на съсобственост, документи, удостоверяващи, че арендаторът притежава повече от 50% ид.части от имота, както и документи, удостоверяващи упълномощаването му от останалите съсобственици на имота – обект на анекса към договора за аренда, за да се впише продължаването на арендния договор с анекс съгласно чл.18 ал.1 ЗАЗ и може ли да се откаже вписването ако не са представени от страна на заявителя описаните доказателства
2/ Непредставянето от страна на заявителя пред съдията по вписванията на доказателства във връзка с въведените изисквания с разпоредбата на чл.3 ал.4 ЗАЗ води ли до нередовност на заявлението съгласно разпоредбата на чл.32а от Правилника за вписванията и следва ли да бъде постановен отказ на вписването и
3/Следва ли разпоредбата на чл.3 ал.4 ЗАЗ да бъде прилагана по отношение на анексите за продължаване на арендните договори или същата е приложима само при сключване на нови договори за аренда след влизане в сила на изменението на ЗАЗ.
Върховният касационен съд, състав на Второ ТО, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от заинтересовано легитимирано лице срещу подлежащо на касационен контрол определение по чл.274 ал-.3 т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди определението, с което е отказано вписването, съставът на Ловешкия окръжен съд е приел, че продължаването на срока на арендния договор подлежи на вписване съгласно разпоредбата на чл.18 ЗАЗ. В правомощията на съдията по вписванията е да провери съдържанието на анекса в насока идентификация на страните и на имота, формата на подлежащия на вписване акт и съответствието му с изискванията на закона, ако в него изрично е предвидено проверяване на материалноправни предпоставки на акта. В случая не са представени доказателства, от заявителя за изпълнение на предвидените в новелата на чл.3 ал.4 ЗАЗ изисквания за сключване на договорите за аренда при съсобственост върху земеделските земи, от съсобственици, притежаващи повече от 50% ид.ч. от имотите, отдавани под аренда. Изложени са съображения, че с анекса се променя и съдържанието на първоначалния договор – например цената на арендното плащане, включително и за минало време. Съдът приема, че при нередовност на молбата за вписване съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ, без да дава указания за отстраняване на нередовностите.
Формулираните в т.2 и 3 на изложението правни въпроси не са въведени като предмет на делото с жалбата на процесуалния представител на молителя и не са обсъждани в определението на въззивния съд, който не е изложил съображения досежно приложното поле на разпоредбата на чл.3 ал.4 ЗАЗ по отношение на споразумения за изменението на заварени арендни договори, вторият въпрос е от значение за правилността на изводите му досежно евентуална нередовност на заявлението, чието установяване е в правомощията на съдията по вписванията. Съгласно ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК, т.1 двата изведени от жалбоподателя въпроса не отговарят на критериите за общо основание за допускане на касационен контрол. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на съдебните актове. От значение за изхода на делото е само първият въпрос, но изходът на конкретното дело не е обусловен единствено от него. Съдът е приел за невярно твърдението на жалбоподателя, че с анекса се променя само срокът на действие на арендния договор. С анекса се внася промяна и в обективното съдържание на договорното правоотношение с предоговаряне размера на арендното плащане.
Видно от съдържанието на арендния договор и анекса, чието вписване е отказано, страните не са идентични – в първоначалния договор арендаторите са двама – Н. С. Л. и Злата М. Т., втората от тях не е посочена като страна, не е подписала анекса от 20 март 2017 г. с увеличен размер на арендното плащане от 18 и на 18 лв. и е договорено частично прекратяване на действието на арендния договор от 1 октомври 2016 г.на описани в клаузата на раздел ІІІ ниви на основание чл.27 ал.1 от Закона за арендата в земеделието. С анекса се променя обективното и субективно съдържание на договорното правоотношение. Проверката на идентификацията на страните е в правомощията на съдията по вписванията.
По изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не установява сочените от него основания за достъп до касация.
Определението не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ ТО
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 249/10 април 2017 г. на Ловешкия окръжен съд по в.ч.гр.д.№ 178/2017 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: