О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 700
гр.София, 22.05.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1674 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 07.01.2014г. по гр.д.№837/2013г., с което ОС Враца е уважил иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателите П. К. Л. и Ц. Х. Л., чрез процесуалния си представител поддържат, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът П. Г. В., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, като е обявил за окончателен предварителен договор от 19.09.2012г., сключен между П. Г. от една страна и П. К. от друга за покупко- продажба на недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място], за сумата 35 000 лева. Като страна по делото е конституирана и съпругата на П. К.- Ц. Х., тъй като процесният договор е сключен по време на брака им и тя е подписала също предварителния договор.
Установено е по делото, че жалбоподателят П. К.-ответник по иска, е обещал да продаде на ищеца П. Г. апартамент в [населено място] за сумата 35 000 лева, като 25 500 лв са заплатени при подписване на предварителния договор, а останалите 5 500 лв купувачът се е задължил да изплати на продавача в едномесечен срок /тридесет дни/.В същия срок от 1 месец е посочено, ,че продавачът се задължава да подсигури всички необходими документи по прехвърлянето на недвижимия имот.
Прието е, че договорът е действителен и предмета на сделката- недвижимия имот е достатъчно индивидуализиран в предв. договор, посочена е цена , получените суми и срок за издължаване на останалата парична вноска по сделката.
Прието е също така, че в договора е посочено също, че при подписването му продавача е получил 29 500 лв изписано с цифри, а словом 25 000 лв и в месечен срок купувачът ще заплати останалата сума от 5 500 лв и с оглед на уговорената продажна цена следва да се счита за платена при подписване на договора на сумата 25 500 лева.
Съдът е изложил съображения за това, че е останал недоказан факта, дали реално продавача е получил 25 000 лв от купувача или това е била стойността на джип „М.“, който последният му е продал. Прието е, че предвид факта, че продавачът е получил 10 000 лв по негово признание по делото, плюс посочените в предварителния договор 25000лв с подписа на продавача и съпругата му, то продажната цена от 35 000 лв по предварителния договор е изплатена и падежа на задължението на продавачите да сключат окончателния договор е настъпил. При така приетото за установено съдът е счел, че предявеният от купувача по сделката П. В. . иск е основателен и го е уважил.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да отдели спорното от безспорното, за необходимостта предварителният договор да съдържа всички уговорки на окончателния и за това представлява ли същия разписка за плащане на сумата, както и за задължението на съда да издири действителната воля на страните. Представят решения: решение от 08.06.2010г. по гр.д.№1311/2010г. по гр.д.№1311/2009г.,ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че ако предварителният договор не съдържа всички уговорки на окончателния не може да се обяви за такъв, решение от 25.01.2010г. по гр.д.№4541/2008г., ІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че съдът следва да отдели спорните от безспорните факти, решение от 30.12.2011г. по гр.д.№654/2010г., ІІ т.о. на ВКС, в което е прието, че съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, включително и за плащането на цената по предварителен договор, независимо, че в същия е отразено че е платена. Поддържат, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не е налице соченото от жалбоподателите основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси. Същите са разрешени от съда в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения: решение от 02.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 783/2011 г., IV г. о., решение от 06.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 905/2010 г., IV г., решение от 26.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 222/2009 г., IV г.о, решение от 11.10.201 г. на ВКС по гр. д. № 290/2010 г., IV и решение от 08.06.2011г. на ВКС по т. д. № 931/2010 г., II т. о., ТК. В същата се приема, че предварителният договор трябва да съдържа съществените условия на окончателния договор и когато обещанието е за продажба – вещта и цената, като последната може да бъде определена като абсолютна сума в някаква валута, но тя може да бъде и определяема, като бъде уговорен начинът, по който тя ще бъде определена. Посочва се , че съгласно чл.20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните – върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността – какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната, кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват, както и че при предаване на вещта от продавача на купувача и авансово плащане на част от цената следва да се приеме, че изпълнението по договора е започнало, доколкото тези допълнителни клаузи са неразделна част от предварителния договор и регулират същите правоотношения между страните, поради което и разделянето на договорения бъдещ транслативен ефект от тези допълнителни уговорки би било в разрез с правилата за тълкуването на договорите. Именно при съобразяване с тази практика и обсъждане на всички доказателства по делото съдът е достигнал до извод, че предявеният иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД е основателен.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалба следва да бъдат присъдени направените пред ВКС разноски в размер на 550 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.01.2014г. по гр.д.№837/2013г. на ОС Враца.
ОСЪЖДА П. К. Л. и Ц. Х. Л. да заплатят на П. Г. В. сумата 550 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: