О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 700
София, 26.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3086 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. Т. Л. срещу тази част от Решение № 988 от 13.05.2015 год. по гр.д.№ 4870/2014 год. на Софийски апелативен съд с която съдът е счел за неоснователен за сумата над 7000 лв., предявеният от Л. срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.).
Въззивният съд е бил сезиран с жалбите (основна и насрещна) и на двете страни по спора. Ищецът е обжалвал Решение № 5548/23.07.2014 год. по гр.д.№1644/2913 год. на Софийски градски съд в частта с която искът му е бил отхвърлен за сумата над 10000 лв. и до предявения размер от 26000 лв. Ответникът-застраховател е обжалвал първоинстанционния акт в частта с която искът е бил уважен за сумата над 5000 лв.
Ответникът по касация ЗК [фирма] е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК в който изразява становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. Изложил е и доводи за неоснователност на жалбата. Няма искане за присъждане на разноски.
Г. Л. е пострадала в резултат на ПТП на 28.09.2013 год., вина за което има и водачът автомобил ”Шевролет-Нива” с ДК [рег.номер на МПС] . Причинено му било сътресение на мозъка, контузия на тилната част на главата и разтяжение на шийните прешлени. Търпял е болки и страдания за период от около 3-4 дни (главоболие и замайване) и е търпял неудобството за 20 дни да носи стабилизираща шийна яка, липсват трайни, необратими последици от увреждането. Увреждащото МПС е било застраховано по риска „Гражданска отговорност“ при ЗК [фирма], което обстоятелство е безспорно установено по делото. Съдилищата са приели за неоснователно възражението на ответника за допринасяне на вредоносния резултат, поради непоставянето на обезопасителен колан.
Първоинстанционният съд е уважил иска до размера на 10000 лв. Сезиран с въззивните жалби на двете страни по спора, съставът на САС е приел, че справедливият размер би следвало да бъде определен на 7000 лв..
В касационната жалба се съдържат доводи по прилагането на чл.52 ЗЗД. В тази нейна част, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК конкретен обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК не е формулиран – т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Касаторът сочи, че разглеждането на спора ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – уеднаквяване практиката на съдилищата при прилагането на критериите за справедливост при присъждане на обезщетения за неимуществени вреди.
Съдебният състав счита, че не е налице хипотезата на нито на чл.280 ал.1 т.1 ГПК с оглед позоваването на ППВС № 4/1968 год. нито на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради следното:
Както многократно е имал случай да посочи ВКС, не може да има унифициране на критериите за справедлив размер на обезщетението. Ако съдилищата не са мотивирали изводите си относно размера на присъжданите обезщетения, това би съставлявало нарушение на процесуалния закон и оттам основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол. Не би могло, обаче, да има единни критерии по прилагането на чл.52 ЗЗД по отношение размера на обезщетението. Критериите са специфични за всеки отделен случай и съдилищата дължат преценка за дължимото обезщетение с оглед всички данни по конкретното дело – обстоятелства при деликта, естеството на увреждането, естеството и интензивността на претърпените болки и страдания, тяхната продължителност и последици и пр. Преценяват се всички релевантни факти и обстоятелства, а те не могат да бъдат еднакви при различните съдебни спорове. Ще следва да се отбележи, че е неправилно позоваването на търпени от ищеца-касатор психологически вреди. Такова твърдение в исковата молба липсва, настъпването им не е доказано, поради което и не се дължи обезщетение за тях.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 988 от 13.05.2015 год. по гр.д.№ 4870/2014 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.