О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 700
гр. София, 31.10.2011 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 21 октомври, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №417/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] със седалище [населено място] срещу решение №164 от 26.01.2011 г. на Софийски апелативен съд по т.д. №264/2010 г. , В ЧАСТТА, с която е потвърдено решението на Благоевградския окръжен съд от 02.03.2010 г. по гр.д. № 20091200100389/2009 В ЧАСТТА , с която касаторът е осъден да заплати на [фирма]-гр. Г. Д. сумата от 18 474 лева , ведно със законната лихва от 04.09.2009 г. до окончателното плащане като обезщетение за ползване без основание на имот на ищеца за периода :01.11.2007 -01.11.2008 г… Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение в обжалваната част и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи че правните въпроси от значение за спора са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК, както и се навеждат доводи за допускане до касация, с оглед недопустимост на обжалваното решение.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в ищцовото ООД членуват като съдружници А. Д. Б., Г. И. Г. , К. Г. П. и Г. Ж. Г. всеки с равен дял от капитала, които и представляват поотделно всеки един дружеството като негови управители. Последните двама, К. Г. П. и Г. Ж. Г., са съдружници и в ответното дружество [фирма]. Решаващият състав на базата на съответния приет по делото писмен договор за замяна на недвижим имот–частна държавна собственост и показанията на разпитаните свидетели е приел, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесния имот, а ответното дружество е упражнявало фактическата власт върху него като го е ползвал като арматурен двор през исковия период, без да се установява наличие на основание за това, противопоставимо на правото на собственост на ищеца. С оглед изложеното и на база изслушаната експертиза за размера на средния пазарен наем от имота за процесния период е определен и размерът, до който искът се явява основателен.
На първо място касаторът се позовава на недопустимост на обжалваното решение като произнесено по иск предявен от съдружници в ищцовото ООД, които притежават общо само 50 на сто от дяловете.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора, дали съдът е длъжен да вземе в предвид всички факти и доводи на страните при произнасянето си по спора. Сочи като противоречаща на обжалваното решение практика на ВКС по приложенито на чл.188 ал.1 и 2 от ГПК/отм./:Р № 1661/06.12.1999 г. по гр.д. № 972/99 на ВКС,П. Г.О. – т.е. налице е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
По отношение наведеното оплакване за недопустимост на обжалваното решение като произнесено по иск предявен от съдружници в ищцовото ООД, които притежават общо само 50 на сто от дяловете, то същото е несъотносимо към въпроса за допустимостта на иска за присъждане на пропуснати ползи в хипотезата на търсеното обезщетение за неоснователно обогатяване до размера на обогаятяването по чл.59 от ЗЗД. Това е така, доколкото всеки един от съдружниците в ищцовото ООД представлява самото дружество, а от друга страна така предявеният иск представлява акт на обикновено управление на вещта и не попада в изрично уредените в чл.137 от ТЗ действия, които се извършват само с предварително решение на ОС на ООД.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Предвид очертаните критерии от ВКС ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и формулировката на същия от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че соченият като обуславящ изхода по спора и твърде общо формулиран въпрос , дали съдът е длъжен да вземе в предвид всички факти и доводи на страните при произнасянето си по спора не е от значение за конкретния правен спор. Това е така, доколкото в самото изложение по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК липсва обвързване на този въпрос с конкретно представено доказателство или наведен довод от страна на касатора, съответно неглижирано от съда. Отделно от това в новия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., който е приложим за настоящето производство от самото му начало / ИМ е заведена през 2009 г./, изрично са предвидени преклузии по отношение на процесуални действия пропуснати да се извършат със самия отговор на ИМ-чл.133 от ГПК, а такъв не е бил подаден от страна на ответника в законния срок. Следователно не се установява така формулираният процесуалноправен въпрос да е от значение за изхода по конкретното делото, т.е. за формиране решаващата воля на съда. За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Ето защо липсва първият елемент от състава на процесуалното право на допускане до касация: наличие на сочен от страната обуславящ изхода на спора правен въпрос.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №164 от 26.01.2011 г. на Софийски апелативен съд по т.д. №264/2010 г. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.