4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 700
София, 06.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3204 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 16400 от 10.VІ.2013 г. на Д. Д. А. от [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-П. против въззивното решение № 777 на Пловдивския ОС, ГК, ХІV-и с-в, от 29.ІV.2013 г., постановено по гр. д. № 670/2013 г., с коeто той е бил осъден да заплати на застрахователя [фирма]-София сума в размер на 12 815.21 лв. главница, представляваща изплатено от д-вото застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.І.2012 г. и до окончателното й изплащане, както и 1 192.70 лв. съдебно-деловодни разноски.
Единственото оплакване на А. е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителния иск на застрахователя [фирма]-София с правно основание по чл. 213, ал. 1 КЗ, воден срещу касатора, да се отхвърли в пълния предявен по делото негов размер – като неоснователен и недоказан.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Д. Д. А. обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Пловдивският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 85/28.V.2009 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 768/08 г., по следния „материалноправен” въпрос:
„Притежава ли подписаният от него (касатора – бел. на ВКС) протокол за ПТП доказателствена сила относно факта на участието му в това ПТП, при положение, че в тази му част протоколът е бил оспорен и са били ангажирани гласни доказателства за противното, докато насрещната страна по спора, желаеща да се ползва от документа, не е ангажирала никакви доказателства в полза на твърдението си за участие на А. в процесното ПТП?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационно обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Пловдивския ОС, настоящата касационна жалба на Д. Д. А. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Формулираният в изложението на касатора правен въпрос е по естеството си процесуално-, а не материалноправен. В тази връзка се констатира, че постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 85/28.V.2009 г. на състав на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 768/08 г., на което А. се позовава в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, разрешава същия правен въпрос в смисъл, че освен с формална доказателствена сила, протоколът /за ПТП/ – като свидетелстващ документ, материализира удостоверителното изявление на своя издател за станалото произшествие и „в това се състои неговото доказателствено значение”. В постоянната си практика ВКС поддържа обаче, че съдът е длъжен непосредствено да събере доказателства с участието на страните в процеса, „като изследва механизма на ПТП чрез назначаване на А.”, което ще е от значение за решаващите му изводи. Що се отнася до произнасянето на Пловдивския ОС с атакуваното въззивно решение, то е било основано както върху изслушаните и приети по делото заключения на две единични и на една тройна съдебно автотехнически експертизи, отнасящи се до механизма на настъпване на процесното ТП от 13.ІІ.2009 г., но така също и върху съставения на настоящия касатор акт за установяване на административно нарушение и на последвалото наказателно постановление (НП № К-289/2009 г. на началника на РУП-с. Труд при ОД на МВР-П.). Ето защо се налага извод, че атакуваното от А. въззивно решение не само не противоречи, но и е постановено в точно съответствие с тази задължителна практика на ВКС /решение постановено по реда на чл. 290 ГПК/ относно доказателствата, с които следва да се установи механизмът на настъпване на дадено ПТП и при липсата на надлежно извършено с отговора по исковата молба оспорване на истинността на протокол за ПТП като документ по реда на чл. 193 ГПК.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и съобразяване на изрично направеното от ответното по касация застрахователно д-во искане за това, касаторът Д. Д. А. от [населено място] ще следва – на основание чл.п 81-във вр. чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК – да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 529.74 лв. за изготвяне на отговор по касационната жалба.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 777 на Пловдивския окръжен съд, ГК, ХІV-и с-в, от 29.ІV.2013 г. постановено по гр. дело № 670/2013 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ.
О С Ъ Ж Д А Д. Д. А., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. ІІІ, ап. № 7 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 и 8 ГПК, да заплати на застрахователя [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 529.74 лв. (петстотин двадесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на писмен отговор по касационна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 3204 по описа за 2013 г.