О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
гр. София, 10.12.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното К. Недкова т.д. N 1352 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ДЗИ –Общо застраховане” ЕАД, срещу решение № 49 от 09.01.2017г., постановено по в.гр.д. № 4239 по описа за 2016г. на Апелативен съд – София в частта, с което е потвърдено решение № 5271/17.07.2015 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 3136/2013 г. в частта за уважаване на предявените от М. И. М. срещу застрахователното дружество обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на горницата над сумата от 32000 лева до 50000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата майка С. В. И., настъпила на 21.01.2013г. в резултат от ПТП на 19.01.2013г., ведно със законна лихва и разноски.
Касаторът намира атакуваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Не споделя изводите на апелативния съд, че приносът на пострадалата С. И. за настъпване на вредоносния резултат е равен с този на водача на застрахованото МПС. Счита, че при определяне на размера на съпричиняването съдът е следвало да отчете начинът на извършване на рискованото пресичане, освен че представлява нарушение на правилата на движение, е било предприето от пешеходката в тъмната част на денонощието (в 6:45ч., м. януари) и при лоши атмосферни условия – валеж и мокра пътна настилка, фактори, които увеличават опасността за пешеходеца по принцип и освен това водят до намаляване на видимостта и възможностите за реакция на водачите. Претендира съдебноделоводни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата и ищец по делото, М. И. М., [населено място], не прилага писмен отговор.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалвания акт апелативният съд е приел, че на 19.01.2013г. около 7:02ч. в [населено място] е настъпило ПТП, при което водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф”, И. Х. Г., е ударила със страничната лява част на автомобила пресичащата с бърз ход пътното платно С. В. И.. В последствие с присъда № 17/17.10.2013г., постановена по н.о.х.д. № 323/2013г. от Окръжен съд –Добрич, влязла в сила на 25.02.2014г., водачът на лекия автомобил е бил признат за виновен в това, че при управлението е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на С. И.. След обсъждане на заключението на САТЕ, описания механизъм за настъпване на ПТП и поведението на пешеходеца – пострадалата С. И., апелативният съд е достигнал до извода, че същата е допуснала нарушение на правилата за движение, установени в чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно който при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното следва да се съобразят с разстоянието до приближаващите ППС и с тяхната скорост на движение. С. И. не се е възползвала от намиращата се в близост пешеходна пътека, тип „Зебра”, предприела е с бърз ход пресичане на пътното платно и е била ударена от лявата странична част на застрахования лек автомобил. Въз основа на горното, решаващият състав е заключил, че с поведението си същата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат в съотношение: ? за водача и ? за пешеходеца.
Въззивният съд е приел, че размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 100 000 лева, съобразно конкретните данни по делото, относно възрастта на пострадалата -72 годишна жена с характерните за тази възраст заболявания на сърдечно-съдовата система, които са способствали за настъпване на смъртта; общественото положение на пострадалата; близките отношения между ищеца и пострадалата, които са имали приживе; обществено-икономическата конюктура в държавата и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП. Този размер е намален с приетия процент на съпричиняване, като прекият иск, за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е приет за основателен до размера от 50 000 лева.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, които, според касаторите, са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда, поради което са от значение за изхода на спора: „1/ Въпросът за значимите за изхода на делото материалноправни предпоставки за приложение на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите за намаляване на обезщетението за вреди при принос на пострадалото лице за настъпване на ПТП.; 2/ Въпросът относно обстоятелствата, които са от значение за формиране съдържанието на понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и задължението на съда да обсъди всички факти, релевантни за определянето на обезщетението за неимуществени вреди, респективно да посочи значението на тези факти за увеличаването, съответно намаляването на размера на обезщетението.; 3/ Въпросът за задължението на съда да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страните съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, както и да мотивира своите изводи. Касаторът се позовават на наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК (редакция ДВ бр. 47 / 2009г.), като цитира следната съдебна практика: решение № 159/24.11.2010г. по т.д. № 1117/2009г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 58/29.04.2011г. по т.д. № 623/2010г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 98/24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 52/08.04.2014г. по т.д. № 1498/2013г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 96/29.06.2015г. по т.д. № 2461/2014г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 657/12.07.2010г. по гр.д. № 267/2010г. на ІV г.о. на САС, решение № 527/17.03.2015г. по гр.д. № 3230/2014г. на САС, решение № 995/15.06.2002г. по гр.д. № 580/2012г. на САС, решение № 207/29.01.2016г. по гр.д. № 4767/2015г. на САС, решени № 7/01.02.2016г. по гр.д. № 666/2015г. на АС-Пв, решение № 187/03.12.2015г. по гр.д. № 829/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 548/06.12.2010г. по гр.д. № 1119/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 37/29.03.2012г. по гр.д. № 241/2011г. на І г.о. на ВКС. Релевирани са допълнителните предпоставки по
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Противно на твърдението, съдържащо се в процесуалния въпрос на касатора, съдът е обсъдил доводите и възраженията на страните и е мотивирал своите изводи, поради което този въпрос не може да предпостави допускането на решението до касация.
Въпросът, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД и критериите за определяне на справедливо обезщетение за обезвреда, като паричен еквивалент на претърпяните от ищеца неимуществени вреди, несъмнено е значим за крайния изход на делото и обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Неоснователно е обаче позоваването на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК (редакция ДВ бр. 47/2009г.) за допускане на касационно обжалване. При определяне размера на следващото се на ищеца обезщетение за обезвреда за причинени неимуществени вреди, решаващият състав на въззивния съд не се е отклонил от задължителната практика на касационната инстанция –ППВС №4/23.12.2968г., както и от множество постановени в съответствие със същата решения по чл.290 ГПК на отделни състави на ВКС, тъй като е съобразил всички значими за делото обстоятелства, относими към критериите за преценка обема на претърпените от ищеца морални болки и страдания, като обстойно ги е анализирал. Що се отнася до правилността на тази преценка и изградените въз основа на нея фактически и правни изводи, то тя е относима към обосноваността на въззивния съдебен акт и не подлежи на контрол в производството по чл.288 ГПК, както е посочено в задължителните за съдилищата разяснения в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС.
Въпросът, свързан с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД също покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото съдът е приел наличие на съпричиняване от страна на пострадалия и е приложил нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Същевременно обаче, въззивният съд, мотивирайки съпричиняването, е съобразил пълния механизъм на ПТП, вкл. време и място на настъпването и обстоятелството, че пострадалата не се е възползвала от намиращата се в близост пешеходна пътека, а с бърз ход се е насочила да пресече пътното платно и да се удари в лявата странична част на застрахования лек автомобил., което по същество е нарушение на правилата за движение / чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП / и е в причинна връзка с вредоностния резултат, поради което по втория въпрос също не е налице релевирания допълнителен критерий на чл.280, ал.1, т.1 ГПК (редакция ДВ бр. 47/2009г.).
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че поради липса на твърдяното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК (редакция ДВ бр. 47/2009г.) въззивното решение не следва да бъде допуснато до касация в обжалваната част. По поставените въпроси е налице практика на ВКС, което изключва приложението на другото релевирано основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 49 от 09.01.2017г., постановено по в.гр.д. № 4239/2016г. от Апелативен съд – София в частта, с което е потвърдено решение № 5271/17.07.2015 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 3136/2013 г. в частта за уважаване на предявените от М. И. М. срещу „ДЗИ –Общо застраховане” ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на горницата над сумата от 32000 лева до 50000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата майка С. В. И., настъпила на 21.01.2013г. в резултат от ПТП, настъпило на 19.01.2013г., ведно със законна лихва и разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.