1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
С., 13.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., второ търговско отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 711/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Р. (Б.)” Е.[населено място], чрез процесуалния му представител юрк. А. И. С., срещу определение № 147 от 02.06.2009 г. на С. окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 200/2009 г., с което се спира производството по изп. дело № 55/2009 г. по описа на Съдебно – изпълнителна служба при Районен съд[населено място].
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Представени са и определения на ОС[населено място], ОС Смолян, РС[населено място] и РС[населено място].
Ответникът по частната касационна жалба – Т. М. Х. от[населено място] е депозирала становище в законоустановения срок. Счита, че не се налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, с оглед на което жалбата не следва да бъде допусната до касационно обжалване. Изложени се доводи и за неоснователността на същата.
Ответникът по частната касационна жалба – Д. С. Д. не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
С определение № 462 от 30.03.2009 г. по ч. гр. д. № 136/2009 г. Смолянският районен съд отхвърля искането за спиране на производството по изп. дело № 55/2009 г. по описа на С. при СРС, направено с възражение с вх. № 2 114/18.03.2009 г., подадено по реда на чл. 420 ГПК от Т. М. Х.. Недоволен от постановения съдебен акт, длъжникът (Х. – ответник в настоящото производство) е депозирал частна жалба пред ОС[населено място].
С атакувания в настоящото производство съдебен акт, въззивният съд е постановил спиране на изпълнението по горепосоченото изпълнително дело, тъй като длъжникът е представил надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД, в размер на 260 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставя без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производство или се прегражда тяхното развитие. Извън посочените хипотези, въззивните определения могат да бъдат атакувани с частна жалба пред ВКС на основание чл. 274, ал. 2 ГПК само и единствено в случаите, че са постановени за първи път от въззивния съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Определението по чл. 420 ГПК не е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК. Въззивното определение не е и от категорията на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-натъшното развитие на делото, а само изпълнението на присъденото вземане по това дело. Освен това, същото касае изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, с оглед на която не попада в хипотеза на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
В тази връзка действащата понастоящем практика на ВКС е в смисъл, че определенията по чл. 420 ГПК са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 от ГПК и не подлежат на касационен контрол. В този смисъл са определение № 306 от 27.04.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 257/2010 г.; определение № 434 от 04.06.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 277/2010 г., определение № 498 от 05.07.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 288/2010 г. и определение № 394 от 18.05.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 363/2010 г.
С оглед изложените съображения, настоящият състав се присъединява към преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище по въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на определенията по чл. 420 ГПК.
Поради обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира обжалване на съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Р. (Б.)” Е.[населено място], срещу определение № 147 от 02.06.2009 г. на С. окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 200/2009 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: