3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
С., 15.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 741 /2010 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на А. С. С., подадена чрез пълномощника и адв.Д.С. против определение на Великотърновския окръжен съд № 374/ 16.07.2010 год., постановено по ч.гр.д.№ 722/ 2010 год..
С определението на въззивния съд е потвърдено разпореждане на Великотърновския районен съд от 22.01.2010 год., по ч.гр.д.№ 260/2010 год., с което на основание чл.418 ГПК, във вр. с чл.417, т.2 ГПК в полза на заявителя [фирма] е издадена заповед за незабавно изпълнение № 185 и изпълнителен лист срещу настоящия частен жалбоподател, като длъжник, за сумата 924.56 лв., представляваща задължение на последния по договор за издаване на кредитна карта “EUROLINE”, заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 18. 01.2010 год. до окончателното и изплащане, както и за сумата 225.00 лв. разноски по делото.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за необоснованост и процесуална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради което се иска отмяната му и отхвърляне на подаденото по реда на чл. 417, т.2 ГПК заявление, поради нередовността му. В тази вр. частният касатор поддържа, че при отсъствие на отправено до длъжника волеизявление за предсрочна изискуемост на задължението му, приложеното по делото извлечение от счетоводната книга на Банката-кредитор е нередовен от външна страна документ, поради което не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на кредитора, независимо от приложеното към същото заявление за издаване на кредитна карта и ОУ на договора, които са правно ирелевантни.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК не е депозирала отговор- становище по същата.Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното:
Производството пред въззивния съд се е развило по реда на чл.419, ал.1 ГПК, а не по реда на чл.418 ГПК, както неправилно е посочено във въззивния съдебен акт.
Предмет на обжалване в същото, по силата на изрично разпореденото от чл.419, ал.1 ГПК, във вр. с чл.418, ал.4 ГПК, обаче, може да бъде и е само незабавността на изпълнението, постановено в издадената по реда на чл. 417, т.2 ГПК заповед, но не и последната по същество, вкл. относно законосъобразността и.
Поради това и постановеният от въззивния съд съдебен акт, не е от категорията изчерпателно посочени от законодателя в чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, като подлежащи на касационен контрол.
Постановеният в производството по чл.419 ГПК съдебен акт на въззивния съд, както последователно поддържа в практиката си ВКС, няма преграждащ развитието на заповедното производство ефект, нито и с него се дава разрешение по същество на това производство, доколкото определението по допускане или недопускане на незабавното изпълнение има отношение единствено към изпълнението на присъденото по делото вземане.
Следователно, определението на Великотърновския окръжен съд, с което се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Великотърновския районен съд разпореждане за незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, като необжалваемо е влязло в законна сила от датата на обявяването му. Това означава, че към момента на подаване на настоящата частна жалба, страната – жалбоподател, поради отсъствие на създаден от законодателя процесуален ред за инстанционен контрол на визирания нея съдебен акт, не разполага с потестативно процесуално правомощие да обжалва въззивния съдебен акт.
Що се касае до посочената от въззивната инстанция в диспозитива на постановеното определение, обжалваемост на същото пред ВКС, то тя при възприетото законодателно разрешение се явява без значение и не може да създаде основание за касационен контрол.
От своя страна обстоятелството, че с настоящия съдебен акт на ВКС само се констатира единствено факта на необжалваемост на въззивното определение означава, че то не попада в категорията съдебни актове по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, поради което е окончателно и не подлежи на последващо обжалване пред друг тричленен състав на ВКС,ТК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима частната касационна жалба на А. С. С., подадена чрез адв. Д. С., против определение на Великотърновския окръжен съд № 374 от 16.07.2010 год., по ч.гр.д.№ 722/ 2010 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: