О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
София, 18 юни 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1680/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийска градска прокуратура срещу решение №19439/22.12.2014 г. по в. гр.д. №9007/2013 на Софийски градски съд , ІІ Д състав , с което е потвърдено решение от 23.05.2013 г., постановено по в. гр.д. № 61609/2012 год. на Софийски районен съд ,44 състав , с което на осн. чл.2,ал.1,т.3ЗОДОВ, Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на К. Н. С. сумата от 12 200 лв. , представляващи имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар в наказателно производство, образувано по обвинение ,по което е бил оправдан с влязла в сила присъда , ведно с със законната лихва от 23.04.2012 год. до окончателното и изплащане.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на процесуалните правила и материалния закон и необоснованост.
С касационната жалба е представено Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба К. Н. С. изразява становище, че не са изпълнени законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване: Касаторът не е формулирал правен въпрос и по същество смесва основанията за допускане на касационния контрол и основанията за касиране на въззивното съдебно решение. Доколкото липсва ясен и точно формулиран правен въпрос, касационното обжалване не следва да се допуска без да се навлиза в обсъждане на допълнителните основания по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна в процеса, които има право и интерес от обжалване на решението в съответната част и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
В изложението по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК касаторът сочи следните правни въпроси:
1. Има ли процесуално задължение въззивният съд да разгледа и обсъди всички възражения в т.ч. и възражението за съпричиняване?
2. До какъв размер следва да се присъждат имуществени вреди за адвокатска защита и съдействие / по минимума на Наредба №1 ВАС или до действително заплатения размер/.Посочено е че по тези въпроси съдът е произнесъл в противоречие с решение № 57/02.03.2011 на ВКС по гр.д. №1416/2010 г., ІІІ г.о. , и ТР №6/2012 г.т.3, доколкото при направено възражение за прекомерност, е присъдил възнаграждение за адвокатски хонорар, надвишаващ десетки пъти минимално допустимия по Наредба №1/2004 на Висшия адвокатски съвет без да се изложат конкретни съображения защо не се налага намаляването му.
Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г., касационно обжалване се допуска, когато жалбоподателят е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване е обусловило изхода на делото, както и по отношение на този въпрос са изпълнени критериите по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – същият да е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВС или ВКС, да се разрешава противоречиво от съдилищата или неговото разрешаване да е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
В случая първият поставен въпрос така, както е формулиран, не отговаря на посочената характеристика за правен въпрос , а на оплакване за допуснато процесуално нарушение , което съставлява касационно основание за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК и може да се обсъжда едва в производството по чл. 290 ГПК, в случай, че касационното обжалване бъде допуснато,а не в настоящото производство.
Вторият поставен въпрос не разрешен в противоречие с цитираната задължителна практика ,доколкото предмет на предявения иск е обезщетение за имуществени вреди , претърпени от ищеца в резултат на незаконно обвинение, по което в последствие е бил оправдан, в случая съизмерими със заплатеното от него адвокатско възнаграждение в наказателното производство.В това производство съдът не може да обсъжда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и да намалява същото.Такова възражение е относимо в производството, по което адвокатското възнаграждение се претендира като разноски за осъществено процесуално представителство.Такава е и хипотезата разгледана в т.3 от ТР №6/2012 г. ОСГТК.
С оглед на изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №19439/22.12.2014 г. по гр.д. №9007/2013 на Софийски градски съд, , ІІ Д състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: