О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
ГР. София, 02.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 30.09.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №5549/14 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е пред друг състав на ВКС по частна жалба на М. Х. и Р. Х. срещу определение на ВКС, второ гр. отд. по гр.д. №3415/14 г., с която е оставена без разглеждане като недопустима касационната им жалба срещу посоченото там въззивно решение и производството по делото на ВКС – прекратено. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима, но неоснователна.
Изводът за недопустимост на касационната жалба в обжалваното определение на ВКС, второ гр. отд. е формиран въз основа на представеното по делото с цел определяне цената на иска за собственост по чл.69, т.2 ГПК, удостоверение за данъчната оценка на имота, издадено от общината по местонахождението му. Цената на иска е посочена и в исковата молба, съгласно същото удостоверение. Тя е под 5 000 лв., поради което на осн. чл.280, ал.2 от ГПК постановеното по иска въззивно решение не подлежи на обжалване.
Този извод е обоснован и законосъобразен. В ТР №8/12 г. ОСГК е прието, че: При предявяването на иска, ищецът е този, който посочва цената на иска – чл. 70, ал. 1 ГПК, но съдът не е обвързан от това. Съгласно предвиденото в тази разпоредба на закона, съдът служебно може да повдигне въпроса за цената на иска, както това може да направи и ответникът по иска, но най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, като в случай на несъответствие на указаната цена с действителната, съдът определя цената на иска. Така посочената и определена, цена на иска остава неизменна за цялото производство по делото и настъпилите промени впоследствие в паричната стойност на спорното право, поради изменение в цените, са без значение за цената на иска. Единствено, ако се увеличи спорния предмет, това ще рефлектира върху цената на иска, като доведе до увеличението на последната, което е свързано и със съблюдаване при това положение на изискванията на закона във връзка с родовата подсъдност, както и с дължимата държавна такса. В случаите, когато не е налице такава промяна, при условията на чл. 214, ал. 1 ГПК, при предявени искове за собственост или други вещни права, при които цената на иска се определя въз основа на данъчната оценка на имота, релевантен момент за определяне на последната е моментът на предявяване на иска. В подкрепа на този извод са и обстоятелствата, че в процеса на производството по делото промяната на данъчната оценка на имота, представена при завеждане на исковата молба, не води нито до промяна в цената на иска, нито до промяна на определената родова подсъдност, нито до упражняването на правото на касационно обжалване на въззивното решение, съгласно изискванията на чл. 280, ал. 2 ГПК. Предвиденото в разпоредбите на процесуалния закон, във връзка с касационното обжалване на въззивното решение не изисква прилагане с касационната жалба на актуална данъчна оценка, т. е. последващите промени в същата, не рефлектират в това производство по делото.
В подобен смисъл са и изложените в отговора на ответника по частна жалба А. Г. доводи за неоснователността й.
Обжалваното определение е постановено в съответствие със закона и задължителната практика по прилагането му, правилно е и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, състав на трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение на ВКС, второ г.о. по гр.д. №3415/14 г. от 17.06.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: