О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
гр. София, 02.06.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2686 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на Република България против решение № 42/12.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 42/2015 г. от състав на Апелативен съд – Пловдив.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивен съд се е произнесъл по основателността на предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Съдът е приел за доказани твърденията на ищеца в исковата молба, касаещи образуването на наказателно производство срещу него, впоследствие прекратено с вляло в сила постановление. От фактическа страна, съдът е приел, че на 03.09.2008г. ищецът, заедно с други лица, е бил привлечен като обвиняем за извършено в съучастие престъпление по чл.311, ал.1, предл.І, вр.чл.20,ал.2 от НК. С постановление от 28.09.2009г. делото е изпратено по компетентност на ОП – Хасково с оглед събрани в хода на разследването доказателства за извършени престъпления по чл.219 и чл.282 от НК. С постановление от 14.10.2009 г. срещу ищеца е повдигнато обвинение по чл.219,ал.3 от НК. След получаване на делото в ОП – Хасково на ищеца допълнително са предявени обвинения, в качеството му на длъжностно лице за престъпления по чл.219, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК,по чл.202, ал.2,т.1, вр. ал.1,т.1, вр.чл.201, вр.чл.219,ал.3,вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 вр. чл.20,ал.4, вр.ал.1, вр.чл.26,ал.1 НК, по чл.202,ал.1,т.1,вр.чл.201,вр.чл.219,ал.3,вр.ал.1,вр.чл.26,ал.1,вр.чл.20,ал.4,вр.ал.1,вр.чл.26,ал.1 НК, по чл.219, ал.3,вр.ал.1, вр.чл.26,ал.1 НК и по чл.311,ал.1,предл.1, вр.чл.20,ал.2, вр.ал.1,вр.чл.26,ал.1 НК. С постановление на ОП-Хасково от 08.12.2011 г. е прекратено частично наказателното производство срещу него в качеството му на обвиняем, с мотива, че извършеното не съставлява престъпление по чл.219,ал.3,вр.ал.1 е ал.2 НК. С постановление на РП – Хасково от 16.07.2012 г. е прекратено частично наказателното производство по ДП № 187/20108 г. по описа на РУП-Хасково, представляващо преписка с вх.№ 414/2008 г. по описа на РП-Хасково по отношение на него в качеството му на обвиняем за двете обвинения по чл.202,ал.1,т.1, вр.чл.201, вр.чл.26,ал.1, вр.чл.219,ал.3, вр.ал.1 и ал.2,вр.чл.26,ал.1,вр.чл.2,ал.1 и ал.2, вр.чл.20,ал.4,вр.ал.1 НК и е отменена мярката за неотклонение „Подписка”. От свидетелските показания по делото, въззивният съд е направил извод за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в тревоги, безпокойство, стрес, напрежение, страх накърняване на името и авторитета му, засягане на честта и достойнството му. Съдът е приел, че е налице е продължителен наказателен процес, който безспорно се е отразил негативно върху психическото състояние на ищеца, като по време на продължилото повече от четири години наказателно производство против ищеца, той е бил притеснен, личният му живот също е бил засегнат, както и честта и достойнството му, доколкото наказателното преследване срещу него е станало достояние на широк кръг лица. В този смисъл съдът е приел за доказани твърденията на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди. Прието е, че е налице е хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, тъй като образуваното наказателно производство по повдигнатото обвинение на ищеца е било прекратено. Съдът обаче е приел за недоказано твърдението на ищеца в исковата молба, че е бил дисциплинарно уволнен от заеманата длъжност в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение, както и твърдението му, че не е могъл да упражнява любимото си хоби – да ходи на лов, което го е разтоварвало от психическото напрежение. Като е отчел горните обстоятелства, размерът на дължимото от правозащитните органи обезщетение по справедливост съдът е определил на 8 000 лева.
В изложението на касационните основания не се съдържа правен въпрос, относим към производството по делото, по който съдът да се е произнесъл при наличието на посочените от касатора разпоредби на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Сочи се, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че претърпените вреди от ищеца по делото са в резултат само от повдигнатите обвинения, че съдът не е отчел времетраенето на досъдебното производство, както и че е недоказана причинната връзка между вредите и досъдебното производство и е нарушен принципа на чл.52 ЗЗД. Така изложените твърдения от касатора не представляват правни въпроси, по които въззивният съд да се е произнесъл при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, а представляват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, като необосноваността и неправилността на съдебното решение не са сред касационните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, а тяхното евентуално наличие следва да се преценява едва след като са налице основанията за допускане на касационното обжалване, по посочените по чл.280, ал.1 ГПК основания, при разглеждането на касационната жалба по същество, предвид и разпоредбата на чл.281 ГПК. Приложените решения на ВКС, като задължителна съдебна практика не са обвързани от конкретен поставен правен въпрос от касатора, поради което и не може да се прецени тяхната относимост към посочената разпоредба на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания за допускане на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 42/12.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 42/2015 г. от състав на Апелативен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.