О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
гр. София, 22.11.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2676 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] и М. К. А. срещу определение от 08.08.2017 г. по в.ч.гр.д.№212/2017 г. на ОС Монтана. С обжалваното определение е потвърдено определение от 26.06.2017 г. на съдия по вписванията при СВ при РС Лом, с което е постановен отказ да се извърши вписване на едностранно прекратяване на договор за наем на недвижим имот, вписан в СВ Л. под №184, том 14, дв.вх.рег.№7037/31.06.2012 г.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона: 1. Абсолютно недопустимо ли е заявяване на вписване на прекратяване на договор за наем на земеделска земя, поради лимитативното изброяване на чл.4 от ПВ. 2. Съдържа ли чл.4 от ПВ лимитативно изброяване на актовете, подлежащи на вписване и може ли чл.4, б.„е” от ПВ да се тълкува разширително относно възможността за вписване на прекратяване на договор за наем на земеделска земя. 3. Следва ли да се прави разграничение на основанията при заявено вписване на прекратяване на договор за наем на земеделска земя, като се допусне вписване на прекратяването, при отклонение в развитието на договорните отношения между страните, а именно при предсрочно прекратяване с извънсъдебно изявление за разваляне от изправната страна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.2 от ПВ, вписване, отбелязване и заличаване се допускат само в изрично предвидените от закона случаи и тъй като в чл.4 от ПВ, не е предвидено вписване на прекратяването на договор за наем, а в разпоредбите на чл.13, чл.19 и чл.32 от ПВ са уредени случаи на заличаване, но сред тях отново не е прекратяването на договор за наем, е достигнал до извод, че отказът на съдията по вписванията е законосъобразен.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Освен, че позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК е бланкетно и не са изложени доводи за значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото /изрично е заявено като основание за допускане на касационното обжалване само част от законово установеното основание – „чл. 280, ал. 1, т. 3, предл. първо ГПК“/, дори и селективното основание да се приеме за надлежно въведено, въпросът подлежи ли на вписване прекратяването на договора за наем /до който се свеждат поставените в изложението въпроси/, не може да се квалифицира като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая не е осъществена нито една от хипотезите, с които, предвид разясненията на т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК, законодателят е обвързал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – по визирания въпрос е формирана константна практика на ВКС /определение №230 от 02.05.2012 г. по ч.гр.д.№35/2012 г. на ВКС, ГК и мн.др./, която не се нуждае от промяна или осъвременяване и с която въззивният съд се е съобразил изцяло при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване определение от 08.08.2017 г. по в.ч.гр.д.№212/2017 г. на ОС Монтана.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.