О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
София, 25.10.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 371 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община] чрез адвокат В. В. срещу решение № 11/17.01.2012 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ по в.т.д. № 682/2011 г. в частта му, с която е потвърдено решението на Шуменски окръжен съд /Ш./, осъждащо [община] да заплати на [фирма] сумата 26492.53 лв., от които 26000 лв. – част от дължимо обезщетение по чл.80 ЗК за направените в предоставен на концесия имот „Летен кино-театър” [населено място] в съответствие с концесионен договор от 10.03.2004 г. подобрения и приращения и 492.53 лв. – мораторна лихва върху главницата за времето от 22.06.2010 г. до 27.08.2010 г. със законна лихва върху главницата от 27.08.2010 г. до окончателното плащане и 2789.70 лв. разноски по делото.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по подробно изложени съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Ш. е предявен иск от [фирма] срещу [община] в размер на 26000 лв. – част от дължими общо 1789716.38 лв. за направени в съответствие с договор за концесия от 10.03.2004 г. подобрения и приращения и 492.53 лв. – мораторна лихва върху главницата за времето от 22.06.2010 г. до 27.08.2010 г. със законна лихва върху главницата от 27.08.2010 г. до окончателното плащане. При условие на евентуалност е предявен и иск по чл.59 ЗЗД за същите суми, предявени са и насрещни искове за незаплатено концесионно възнаграждение за посочени периоди, неустойка и обезщетение за ползване за посочен период с мораторна лихва. Първоначалният частичен иск е уважен от Ш. както е предявен за 26000 лв., представляваща част от дължимо на ищеца [фирма] обезщетение по чл.80 ЗК за направени в предоставения на концесия имот подобрения и приращения и 492.53 лв. – мораторна лихва. Претенцията е уважена със законните последици и в тази част първоинстанционното решение е потвърдено от ВАС, чието решение в тази му част е предмет на касационната жалба по настоящото дело. ВАС е приел, че страните са обвързани от договор за концесия от 10.03.2004 г. с предмет: извършване на търговска дейност, осъществявана върху „Летен кино-театър” [населено място]. К. [фирма] се е задължил да извърши инвестиции в обекта и в тази част задълженията му са няколкократно изменяни с анекси и споразумения. К. е започнал и изградил част от договорените по график СМР във връзка с договорените инвестиции, но поради системно неизпълнение на договорните му задължения и на основание чл.43.8 от договора, от общински съвет Шумен е взето решение за едностранно прекратяване на концесионния договор. Първоначалният иск касае претендирано обезщетение по чл.80 ЗК, искът е предявен като частичен и е за стойността на извършените от концесионера подобрения и приращения в имота до прекратяване на договора на 17.08.2010 г. ВАС е приел, че следва да се приложи разпоредбата на чл.80 ал.1 ЗК в редакцията й към прекратяване на договора на 17.08.2010 г. и според тази разпоредба към този момент концесионерът има право на обезщетение за направените в съответствие с концесионния договор подобрения и приращения в размер на тяхната историческа цена след приспадане на съответните амортизационни отчисления, чийто размер не може да е по-малък от данъчно признатите амортизации за срока на концесията. Според ВАС законът в този му вид не поставя условие концесионерът да е изправна страна, за да претендира това обезщетение, а то се поражда само от прекратяване на договора и този извод се налага от чл.15 ал.3 ЗК и чл.13 ал.1 ЗК, според които приращенията и подобренията стават собственост на концедента от момента на възникването им. ВАС се е позовал и на отмяната на чл.80 ал.2 ЗК с ДВ бр.67/2008 г. в подкрепа на извода си, че концесионерът следва да получи обезщетение при едностранно прекратяване на договора, включително и при прекратяване по негова вина. ВАС е посочил още, че нормата на чл.80 ал.1 ЗК е специална по отношение на чл.92 ЗЗД, поради което има приложение специалната норма. Претендираните подобрения и приращения са извършени със съгласието на концедента в съответствие със сключения договор при изложени подробни съображения за допълнителните споразумения към него, даденото разрешение за строеж, график за следващите се СМР, писма между страните. Сумата на претендираните подобрения и приращения, ВАС е възприел с оглед вариант втори от заключението на СИЕ относно „историческата” цена в размер общо на 1406681.86 лв., част от която е предявеният първоначален иск от 26000 лв.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в изложението си касаторът формулира следните въпроси, по които се е произнесъл ВАС в обжалваното решение и за които е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като липсва произнасяне от ВКС по тях до момента:
1. Ако концесионен договор е прекратен едностранно от концедента, поради виновно неизпълнение на задълженията по него от страна на концесионера, неизправният концесионер има ли право на обезщетение за направените от него подобрения? Вярно е, че това е принципен въпрос и има връзка с изхода на спора по предявения иск, но както се посочи по-горе, ВАС е мотивирал отговора на така поставения въпрос с времето на прекратяване на процесния концесионен договор 17.08.2010 г. и действащата към този момент редакция на чл.80 ЗК, която е само с ал.1. Разпоредбата на чл.80 ал.2 ЗК към 17.08.2010 г. е отменена с ДВ бр.67/2008 г. Щом приложимият закон не поставя като условие изправността на страните по концесионния договор за заплащане на подобренията и приращенията по него, а като специален закон приложение има чл.80 ЗК, а не чл.92 ЗЗД както е посочил и ВАС, така формулираният от касатора въпрос не е обусловил като отговор изхода на спора, а изразява несъгласието на касатора с действащия към момента на прекратяване на концесионния договор закон, уреждащ правоотношенията във връзка с това прекратяване. Липсата на практика на ВКС по така формулирания от касатора въпрос не обуславя наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, тъй като не се касае до тълкуване на една разпоредба, а до влагане в нея на съдържание, което тя не съдържа към този момент.
2. Ако концесионен договор е сключен по време на действието на чл.80 ал.2 ЗК и чл.25 ППЗОбС /отм./ при едни договорености в него за последиците при прекратяването му, има ли право на обезщетение концесионерът ако договорът е прекратен по негова вина след отмяна на ал.2 на чл.80 ЗК? Въпросът по същество се съдържа в първия въпрос и за разрешението му се отнася гореизложеното. Съдът дължи съобразяване с действащия закон, а не с желанията на страните.
3. Третият въпрос касае извършени СМР, за които касаторът твърди, че не са конкретно предвидени в спортния комплекс и конкретно договорени, за да се приеме, че са направени в съответствие с концесионния договор и се дължат като подобрения и приращения по смисъла на чл.80 ЗК. Разрешението на въпроса е фактологично обусловено и не представлява разрешение и въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Както се посочи по-горе, ВАС е изложил подробни съображения във връзка със сключения концесионен договор между страните, който е многократно допълван и изменян относно необходимите инвестиции и СМР за тях. Щом това е така, разрешението по този въпрос касае обосноваността и правилността на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не обуславя въпрос по чл.280 ал.1 ГПК и не може да се обсъжда на този етап, доколкото законодателят разграничава основанията по чл.280 ал.1 ГПК от тези по чл.281 т.3 ГПК, реда и последователността за произнасяне по тях.
4. Този въпрос касае приетата историческата цена на придобиване. И този въпрос е фактологично обусловен доколкото е допуснатата СИЕ, изработила различни варианти, един от които е възприет от ВАС при изложени съображения. И за този въпрос е относимо гореизложеното във връзка с различните основания по чл.280 и чл.281 ГПК.
За всички въпроси следва да се посочи изложеното по въпрос № 1 за липса на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Липсата на произнасяне от ВКС по една разпоредба, която е и многократно изменяна, само по себе си не е основание и не обуславя наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС в обжалваната му част.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са претендирани, нито има доказателства да са направени разноски за настоящата инстанция от тази страна.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11/17.01.2012 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. № 682/2011 г. в обжалваната му част – частта с която е потвърдено решението на Шуменски окръжен съд, осъждащо [община] да заплати на [фирма] сумата 26492.53 лв., от които 26000 лв. – част от дължимо обезщетение по чл.80 ЗК за направените в предоставен на концесия имот „Летен кино-театър” [населено място] в съответствие с концесионен договор от 10.03.2004 г. подобрения и приращения, 492.53 лв. – мораторна лихва върху главницата за времето от 22.06.2010 г. до 27.08.2010 г. със законна лихва върху главницата от 27.08.2010 г. до окончателното плащане и 2789.70 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.