О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
София, 29 май 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1716 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], чрез процесуален представител юрисконсулт Ж., срещу решение от 12.09.2013г., постановено по в.гр.д.№13631/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 02.08.2012г. по гр.д.№17421/2012г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от Б. З. П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважен иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ за още сумата 2120,58лв.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Б. З. П., чрез процесуален представител адв.Н., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Б. З. П. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на П. със заповед №29/13.03.2012г. на управителя на [фирма] на основание чл.328, ал.2 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „заместник-директор, пътнически вагони и техническо осигуряване”Е. на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата 4877,34лв. и след частична отмяна на първоинстанционното решение е присъдена още сумата 2120,58лв. обезщетение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че с решение №692 от 13.04.2006г. на ВКС, ІІІг.о. и с обжалваното решение противоречиво е разрешен въпросът: „подлежи ли на съдебен контрол правото на свободна преценка на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на служител от ръководството на предприятието при условие, че обективно са налице предпоставките на чл.328, ал.2 КТ – сключен нов договор за възлагане на управлението, от сключването на който не са изтекли 9 месеца и наличие на трудово правоотношение със служител от кръга на ръководството на предприятието”. В приложеното решение прието, че се изхожда от идеята да се даде възможност на лицата, на които е възложеното управлението на предприятието свободно да подберат своя екип от ръководни специалисти и че правото на преценка на управляващите не е ограничено с някакви законови рамки и следователно не подлежи на съдебен контрол. С въззивното решение не е разрешен и не е стоял на разглеждане поставеният въпрос, нито с обжалваното и приложеното решение са разрешени еднородни случаи. В настоящият случай спорът касае уволнение на служител от ръководството на предприятието, който управителят е назначил при действието на договора за управление, а по приложеното решение спорът касае уволнение на служител от ръководството на предприятието, чието трудово правоотношение е заварено от сключения с новия управител договор за управление. В съдебната практика последователно и непротиворечиво /решение №16/2001г. по гр.д.№666/2001г., решение №844/2001г. по гр.д.№№1863/2000г. на ВКС, ІІІг.о. и др./ се приема, че през времето, докато трае сключеният договор за управление, управителят не може да уволнява по чл.328, ал.2 КТ служителите от ръководството на предприятието, които той е назначил. Тях той може да уволнява по общия ред – на всички останали основания по КТ.
Касаторът поставя въпрос: „погасява ли се правото на новия управител за упражняване правата по чл.328, ал.2 КТ за прекратяване на трудово правоотношение спрямо служител от ръководството на предприятието, който е назначен от него, в 9 месечния срок от сключването на новия договор за управление, както и съобразно това, че в параграф 1, т.3 от ДР на КТ се дава дефиниция на термина „ръководство на предприятието”, а в КТ законодателят не е поставил ограничение относно подбора на екипа от ръководството на предприятието в този срок”. Касаторът сочи, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Не е налице соченото от касатора правно основание по чл.280, ал.1, т.3 КТ, тъй като само е посочена разпоредбата на закона, но не е обосновано от касатора поставения въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Отделно от това, касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се за осъвременяване, а разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ не е непълна, неясна или противоречива и по приложението й има създадена съдебна практика, която не се нуждае от промяна.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 300лв. – за адвокатски възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.09.2013г., постановено по в.гр.д.№13631/2012г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Б. З. П. сумата 300лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: