1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№701
Гр. София30.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1009/2016 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу въззивно определение на Пловдивския апелативен съд № 531 от 18 декември 2015 г. по ч.т.д.№ 750/2015 г., с което е потвърдено определение № 1513/17 юли 2015 г. на Пловдивския окръжен съд за прекратяване на производството по т.д.№ 296/2015 г. по описа на същия съд, образувано по иск с правно основание чл.694 ТЗ, предявен от дружеството – касатор срещу [фирма] П., в открито производство по несъстоятелност. В частната жалба се поддържа, че определението на П. е неправилно, тъй като на касатора не е дадена възможност да представи пред въззивния съд доказателства за подаването на исковата молба по пощата в преклузивния срок по чл.694, ал.1, изр.1 ТЗ. Претендира се отмяната му и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане и събиране на посочените от жалбоподателя доказателства за изпращане на исковата молба по пощата в срок.
Насрещната срана [фирма] [населено място] не е взела становище в срока за отговор на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като съобрази данните по делото и доводите на касатора, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на касационен контрол валидно и допустимо въззивно определение на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение на съда по несъстоятелност за прекратяване на производството по т.д.№ 296/2014 г. по описа на Пловдивския ОС. Нередовностите на частната касационна жалба са отстранени. Същата е подадена срещу определение на въззивен съд, с което се оставя без уважение частната жалба срещу определение, преграждащо развитието на делото, поради което въззивният съдебен акт подлежи на касационно обжалване при наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК съгласно чл.274 ал. 3 т.1 ГПК.
С оглед селектирането на частните касационни жалби при липса на вероятност за недопустимост и невалидност на обжалвания съдебен акт е необходимо сезиране на касационния съд с правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. В случая в изложение по чл. 284 ал. 3 г.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора 3 въпроса, както следва: Трябва ли да бъдат събрани доказателства при спор относно датата на подаване на пратка по пощата за проверка на поставената дата /пощенско клеймо/ върху пратката;
При твърдения на ищеца за спазване срока за подаване на исковата молба и изрично заявени искания за събиране на доказателства относно установяване датата на пощенското клеймо следва ли да бъдат събрани такива по искане на страните и служебно от съда и
Спазен ли е срокът за подаване на исковата молба, ако същата е изпратена по пощата в последния ден от срока съгласно нормата на чл.62 ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че определението за одобряване списъка на приетите вземания по чл.692, ал.1 4 ТЗ е обявено в търговския регистър на 8 април 2015 г., преклузивният седемдневен срок за предявяване на установителния иск по чл.694 ТЗ е изтекъл на 15 април 2015 г., присъствен ден, а исковата молба е подадена на 16 април 2015 г. с куриерска пратка чрез [фирма] – обстоятелство, установено от приложената по делото товарителница на лицензирания оператор за извършената куриерска услуга, удостоверяваща предаването на пратката. Въззивната частна жалба на ищеца съдържа признание за датата на подаване на куриерската пратка на посочената в товарителницата на оператора датата и твърдения за изпращане и на екземпляр от процесната искова молба по пощата на 15 април 2015 г. до Пловдивския ОС чрез [фирма] и за образуване на търговско дело по описа на същия съд под № 570/2015 г. Мотивите на обжалваното определение съдържат данни за извършена служебна проверка по т.д.№ 570/2015 г. на ПОС и констатации на въззивния съд за получаване на изпратения втори екземпляр от исковата молба по пощата на 13 август 2015 г. в ОС Пловдив съгласно клеймото върху пощенския плик, както и констатации за образуване на търговско дело под № 570/2015 г. въз основа на същия и висящност на производството по него. Датата на подаване на куриерската пратка с ИМ вх. № 11679 не е спорна. Изводите на въззивния съд за просрочие на иска са основани на данните от товарителницата, удостоверяваща датата на подаване на процесната пратка, чието съдържание и автентичност не са оспорени от ищеца жалбоподател.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че формулираните от жалбоподателя въпроси не са обусловили правната воля на въззивния съд, обективирана в решаващите му изводи за просрочие на иска по чл. 694 ТЗ и законосъобразност на определението на Пловдивския окръжен съд за прекратяване на производството. Те са относими към надлежното упражняване правото на иск по т.д.№ 570/2015 г., висящо пред Пловдивския окръжен съд, и не са от значение за разрешаването на настоящия спор.
Непосочването на релевантните за изхода на конкретното дело правни въпроси е основание за недопускане на касационно обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 531 от 18.12.2015 г., постановено по ч.т.д.№ 750/2015 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: