О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
гр.София, 30.09.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 5090/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. В. Т. и Д. К. Т. срещу определение на Пловдивски окръжен съд № 2167 от 21.07.2014 г. по в.гр.д.№ 2239/ 2014 г., с което е оставена без разглеждане подадената от тях насрещна въззивна жалба срещу решение на Пловдивски районен съд № 1444/ 04.04.2014 г. по гр.д.№ 3649/ 2013 г. С посоченото решение (допълнено, поправено и изменено с решение № 1790/ 29.04.2014 г. и с определение от 08.05.2014 г.) е отхвърлен предявеният от Н. и Д. Т. главен иск против [фирма] за заплащане на обезщетение за вреди от частично неизпълнение на договор за строителство в размер 2 779 лв, като е уважен до размер 3 349,50 лв предявеният евентуален иск за намаление на платеното от ищците възнаграждение по същия договор.
Частните жалбоподатели оспорват становището на въззивния съд, че подадената от тях жалба не е насрещна по смисъла на чл.263 ал.2 ГПК, защото не е свързана с обжалваната от ответника част от решението (по евентуалния иск), а касае отхвърлянето на главния иск. Според тях законодателят не въвежда подобно ограничение в процедурата по въззивно обжалване. Считат, че насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционно решение е допустимо да се подаде и касателно тези искове, които не са предмет на първоначалната въззивна жалба. Поради това молят обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за разглеждане на жалбата им по същество.
Ответната страна [фирма] оспорва допустимостта на частната жалба като поддържа, че с оглед цената на предявените искове и по смисъла на чл.274 ал.4 ГПК Върховният касационен съд не следва да я разглежда по същество. При условията на евентуалност поддържа, че частната жалба се явява неоснователна по съображенията, изложени в обжалваното определение.
Касационната инстанция приема частната жалба за допустима. Неоснователно се поддържа от ответната страна, че е приложима разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК. Същата урежда начална недопустимост на касационното обжалване на въззивни определения, а не на всички определения на въззивния съд. Постановените за първи път от въззивния съд преграждащи определения подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд на основание чл.274 ал.2 изр.1 ГПК без ограничения, включително без оглед налице ли са предпоставките по чл.274 ал.3 ГПК. За частни жалби срещу такива определения ал.4 на чл.274 ГПК не се прилага.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Процесуалният закон не съдържа изискване насрещна въззивна жалба да може да бъде подавана само срещу онези части от първоинстанционното решение, които са предмет на първоначалната жалба. Такова ограничение не може да бъде изведено и чрез тълкуване. И. на насрещната въззивна жалба цели да ограничи случаите на обжалване тогава, когато страната е частично удовлетворена от решението, но не знае дали другата страна ще оспори същото пред въззивния съд. За да не поставя тази страна в хипотезата да е задължена да подаде жалба на всяка цена, законодателят й дава възможност да действа според поведението на противната страна. Ако другата страна обжалва решението, процесуалният закон допуска подаването на насрещна жалба, макар срокът за подаване на първоначална жалба да е изтекъл и за първата страна да се е погасило правото за самостоятелно обжалване. Като се има предвид тази цел на института, не може да се поддържа, че насрещната въззивна жалба може да бъде подадена само срещу тази част от решението, която е оспорена с въззивна жалба от другата страна. Насрещната жалба е допустима и в случаите на обективно или субективно съединяване на искове, по които противната страна не е подала първоначална жалба. В този смисъл е и установената съдебна практика (срв. определение № 405/ 28.05.2014 г. по ч.т.д.№ 739/ 2014 г., ВКС, ТК, І т.о. и цитираните в него актове). Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато за разглеждане на постъпилите въззивни жалби от срещупоставените страни.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение на Пловдивски окръжен съд № 2167 от 21.07.2014 г. по в.гр.д.№ 2239/ 2014 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: