О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
София, 04.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.10.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 2699/2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], [населено място] против определението на Варненския апелативен съд № 507 от 23. 07. 2014 год, .по в.т.д.№ 262/2014 год., с което е спряно производството по делото, на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на производството по т.д.№ 1192/2014 год. по описа на Варненския окръжен съд с влязъл в сила съдебен акт.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на закона, поради което се иска отмяната му.
Основно частният жалбоподател възразява срещу извода на въззивния съд, че е налице връзка на преюдициалност между т.д.№ 1192/2014 год. на Варненския окръжен съд и висящото пред Варненския апелативен съд в.т.д.№ 262/2014 год.. Поддържа, че предявеният от тритото лице помагач в процеса по в.т.д.№ 262/2014 год. на ВАпС [фирма] срещу него, като ответник, установителен иск е недопустим , след становището му, че не поддържа същия срещу втория ответник – авалиста „А. Р.”О., [населено място]. Съображенията са, че доколкото този правен интерес е обусловен от възможността авалистът да плати на поемателя по ефекта, като упражни срещу издателя му регресните си права, то с прекратяване на производството срещу същия, отпада правният интерес на ищеца от предявяване на установителен иск и срещу издателя на процесния запис на заповед.
Същевременно, според изложеното, дори и да се възприеме становището на Варненския апелативен съд, то обуславящо за изхода на делото се явява не т.д.№ 1192/2014 год. на Варненския окръжен съд, а спряното в.т.д.№ 262/2014 год..
Допълнително в тази вр. са наведени и доводи за недопустимост на спирането след приключване на устните състезания по делото и обявяването му за решаване.
Ответната по частната жалба страна е възразила по основателността и в срока по чл.276, ал.1 ГПК. В същия срок срещу оплакванията в частната жалба е постъпил отговор и от третото лице- помагач в процеса.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи , във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, от категорията, посочени в чл.274, ал.1, т.1 ГПК, постановен за първи път от въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение съставът на Варненския апелативен съд е приел, че решението по образуваното пред Варненския окръжен съд т.д.№ 1622/2013 год. ще е от значение за правилното решаване на възникналия между ищеца [фирма] и ответника „А. Р.”О., [населено място] правен спор, предмет на в. т. д. № 262/2014 год.. Изложени са съображения, че доколкото с предявения от третото лице- помагач в процеса [фирма] отрицателен установителен иск, приет за допустим с определение на ВКС № 493 от 27.06.2014 год., по ч.т.д.№ 1036/2014 год., се цели установяване несъществуването на вземане на поемателя [фирма] по процесния, издаден от [фирма] и авалиран от „А. Р.” О. менителничен ефект, то връзката между делата е преюдициална по см. на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Изложените от въззивната инстанция доводи за наличие на елементите от фактическия състав на чл.229, ал.1, т.4 ГПК се споделят изцяло от настоящия съдебен състав.
Съгласно цитираната разпоредба, аналогична на чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/ отм./, производството се спира, когато пред същия или друг съд е висящо дело, решението по което е от значение за правилното решаване на предявения иск. Следователно основание за спиране е налице, тогава когато съществува висящо пред съд гражданско производство и между образуваните по реда на ГПК две дела съществува връзка на обусловеност, т. е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело.
В случая тази връзка на обусловеност между делата, която процесуалният закон изисква в разглежданата хипотеза на чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, тъй като евентуалното установяване несъществуването на вземане на поемателя, основано на запис на заповед от 17.10.2008 год. издаден от [фирма], поради погасяване чрез плащане на всички парични задължения по каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението по което безспорно е била издадена процесната ценна книга, джиросана на настоящия частен жалбоподател, ще се отрази и на менителничния дълг на авалиста, с оглед изискванията за добросъвестност при упражняване правата по ефекта, към която самостоятелния и неакцесорен характер на авала е ирелевантен.
Затова, като е съобразил гореизложеното и е постановил спиране на производството по делото до приключване на т.д.№ 1192/2014 год. на В. с влязло в сила решение въззивният съд правилно е приложил процесуалния закон.
Що се касае до момента в който спирането е постановено, то при отсъствие на изрично въведен от законодателя краен срок, липсва процесуална пречка същото да бъде осъществено след приключване на устните състезания във въззивната инстанция, вкл. предвид характера на въззивното производство и правомощията на въззивния съд, поради което доводите на частния жалбоподател в противна насока са правно несъстоятелни.
Въпросът за наличието на правен интерес за [фирма] от предявяване на отрицателния установителен иск е бил предмет на обсъждане от ВКС в постановеното влязло в сила определение № 493/2014 год., по ч.т.д.№1036/2014 год., поради което не следва отново да бъде разглеждан.
По изложените съображения и на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 507 от 23. 07. 2014 год, по в.т.д.№ 262/ 2014 год. на Варненския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: