О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
гр. София, 04.12.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на трети декември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№3393 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частни жалби на [фирма] и [фирма] срещу определение №1566 от 08.06.2015 г. по ч.в.т.д.№1176/2015 г. на САС, в частта, с която са оставени без разглеждане частните жалби на [фирма] и [фирма], кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност на [фирма] /н/, срещу определение от 29.09.2014 г. по т.д.№97/2014 г. на ОС Враца, с което е отказано одобряване на изготвената на 10.08.2014 г. втора частична сметка за разпределение на наличните в масата на несъстоятелността на [фирма] /н/ парични средства и е прекратено производството по делото в тази част.
В жалбите се излагат съображения, че определението е неправилно. Посочва се, че в разпоредбата на чл.729, ал.3 от ТЗ изрично е предвидена възможност да се обжалват определенията на съда по чл.729, ал.1 от ТЗ, каквото е и обжалваното определение на ОС Враца. Навеждат се доводи, че определението, с което се отказва одобряване на сметка за разпределение, прегражда развитието на производството по сметката, поради което подлежи на обжалване и на основание чл.274, ал.1 от ГПК. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалвания съдебен акт, като в жалбите се съдържа искане за спиране на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК на производството пред настоящата инстанция до произнасянето на САС по жалбата на [фирма] против Постановление за допълване на постановление за възлагане №30/01.10.2014 г. по т.д.№310/2004 г. на ОС Враца.
Ответниците по жалбата не заявяват становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частните жалби са подадени от надлежни страни, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими.
По отношение на искането за спиране на производството пред касационната инстанция, настоящият състав на ВКС намира, че същото следва да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Произнасянето на въззивния съд по жалба против Постановление за допълване на постановление за възлагане няма каквото и да е било значение за правилното решаване на въпроса за допустимостта на обжалване на определението на съда по несъстоятелността, с което е отказано одобряване на частична сметка за разпределение, какъвто единствено е предметът на настоящето производство.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че частните жалби на кредиторите с приети вземания в производството по несъстоятелност на [фирма] /н/, срещу определение, с което не е одобрена частична сметка за разпределение, са недопустими, поради необжалваемост на определението, с което съдът по несъстоятелността отказва да одобри частичната сметка за разпределение.
Въззивното определение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.613а, ал.3 от ТЗ, извън случаите по ал.1, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс. В този смисъл допустимостта на въззивното обжалване по отношение на постановените от съда по несъстоятелността определения, е обусловена от изпълнението на изискванията на чл.274, ал.1 от ГПК, като на инстанционен контрол пред съответния апелативен съд подлежат само тези първоинстанционни определения, които са преграждащи по-нататъшното развитие на делото или по отношение на които законът изрично е предвидил възможност да бъдат обжалвани.
С оглед изложеното и тъй като определението, с което съдът по несъстоятелността отказва да одобри сметката за разпределение, не попада в нито една от посочените хипотези – не прегражда развитието на производството по делото и на производството по несъстоятелност, а само временно отлага удовлетворяването на кредиторите на несъстоятелността и законът не е предвид възможността да бъде обжалвано, а такъв контрол е допустим само по отношение на определението за одобряване на сметката за разпределение, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производство по ч.т.д.№3393/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на производството по жалбата на [фирма] против Постановление за допълване на постановление за възлагане №30/01.10.2014 г. по т.д.№310/2004 г. на ОС Враца.
ПОТВЪРЖДАВА определение №1566 от 08.06.2015 г. по ч.в.т.д.№1176/2015 г. на САС, в частта, с която са оставени без разглеждане частните жалби на [фирма] и [фирма], кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност на [фирма] /н/, срещу определение от 29.09.2014 г. по т.д.№97/2014 г. на ОС Враца, с което е отказано одобряване на изготвената на 10.08.2014 г. втора частична сметка за разпределение на наличните в масата на несъстоятелността на [фирма] /н/ парични средства и е прекратено производството по делото в тази част.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.