О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
гр. София, 30.06.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№861 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Областен управител на Област В. , представител по пълномощно на Министъра на р. р. и благоустройство, против решение №95/22.03.2010 г. по гр.д. № 67/2010 г., постановено от Окръжен съд – В. С обжалваното решение е отменено решението на Районен съд – В. , с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.124 от ГПК и чл.108 от ЗС до размер на ? ид.ч. от спорния имот, като е постановено ново, с което е признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на ? ид.ч. от спорния между страните имот и ответника е осъден да предаде владението върху тази идеална част.
Ответникът по касационната жалба не взима становище.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, в производството по чл.288 от ГПК, ВКС, второ отделение на гражданската колегия, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивния съд е приел, че са налице предпоставките за възстановяване на собствеността върху от одържавения имот по силата на закона, след изменението на чл.2 от ЗВСВОНИ с пар.1 от ПЗР на ЗОСОИ. Съдът е приел от фактическа страна, че отчуждения имот съществува в реални граници във вида, в който е бил одържавен и към момента на влизане в сила на цитираното по-горе изменение на чл.2 от ЗВСВОНИ е бил в патримониума на държавата. Доколкото възстановяването на собствеността по ЗВСВОНИ става по силата на самия закон, въпреки обявяването за противоконституционна разпоредбата на пар.1 от ПЗР на ЗОСОИ, с която в чл.2 от ЗВСВОНИ се включват и имоти, одържавени по реда на ЗКПСННИ, с решение №4/1998 г. по к.д. №16/1997 г. на Конституционния съд на Република България. Съдът е приел, че решението на конституционния съд няма обратно действие, като с влизането в сила на изменението на чл.2 от ЗВСВОНИ, са настъпили материалноправните последици, имащи като резултат възстановяването на правото на собственост, поради което е уважил предявения иск до размер на ? ид.ч. от претендираната реална част от одържавения имот.
В изложението на касационните основания се сочи, че във връзка с приложението на разпоредбата на чл.108 от ЗС, по наличието на предпоставката за основателност на предявения на това основание иск, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като се сочат в тази насока ТР №6/2005 г., ТР №1/1995 г. на ОСГК на ВС и ВКС, по отношение на приетото от съда по правния въпрос, че ищеца е собственик на недвижимия имот, по силата на закона – чл.2 от ЗВСВОНИ. Представените в подкрепа на становището на жалбоподателя тълкувателни решения на ВС и ВКС са от категорията съдебни решения, задължителни за съдилищата, като при разрешаване по конкретен правен въпрос, дадено то въззивен съд при противоречие с тълкуването, дадено с тълкувателно решение, е налице касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. В случая, въззивния съд е приел от фактическа страна, че имотът съществува реално до размерите, в които е бил одържавен и е бил държавна собственост към момента на влизането в сила на реституционния закон. Фактите и фактическата обстановка, въз основа на които е направен правния извод от въззивния съд не подлежат на проверка в производството по селектирането на касационното обжалване в производството по чл.288 от ГПК, предвид неговата факултативност. Необосноваността не е основание за допускане до касационно обжалване на съдебното решение, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, а основание за преценка на неговата правилност, но едва след допускането му до касационно обжалване, предвидено в разпоредбата на чл.281, т.3 от ГПК. В тази връзка, твърдението на касатора, че фактическия извод на съда, че имотът съществува реално в размерите, в които е бил одържавен, не подлежи на проверка в настоящото производство и е неотносимо към проверката допустимостта на касационното обжалване. Предвид изложеното, този довод на жалбоподателя, във връзка с твърдението му, че ищецът не е придобил правото на собственост и оттам разрешението на приложението на разпоредбата на чл.108 от ЗС е в противоречие с практиката на ВКС по приложението на ЗВСВОНИ и чл.108 от ЗС, е неоснователен. На това основание са неоснователни и твърденията на жалбоподателя, че този въпрос е противоречиво разрешаван от съдилищата, предвид представените съдебни решения на ВКС, постановени по реда на ТПК/отм./ и на ВрОС, като сочено основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Поставения от касатора въпрос за възстановяване правото на собственост ex lege за периода от включване на реституционното основание в разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗВСОНИ до обявяване на разпоредбата за частично противоконституционна относно същото основание с решение №4 на КС на РБ от 1998 г., обуславя допускането на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото същия е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Следва да се даде тълкуване относно приложимостта на съответната законова разпоредба до влизане в сила на решението на конституционния съд и възможността за настъпване на реституция ex lege при наличието на останалите предпоставки на закона. Въпросът за възможността да настъпи реституционния ефект за периода от влизане в сила на допълването на чл.2, ал.1 от ЗВСОНИ по отношение на сочения Закон за конфискуване на придобити чрез спекула и незаконен начин имоти /ЗОСОИ ДВ бр.107 от 18.11.1997 г./ до постановяване и влизане в сила на решение №4/1998 година на КС на РБ, следва да се разреши, като се отчете характера на решението на КС, в производството по чл.290 – 293 от ГПК.
Жалбоподателя следва да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 73,20 лева, за разглеждане на касационната жалба.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №95/22.03.2010 г. по гр.д. № 67/2010 г., постановено от Окръжен съд – В.
Указва на Областен управител на Област В. , представител по пълномощно на Министъра на р. р. и благоустройство да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 73,20 лева, за разглеждане на касационната жалба.
Насрочва делото за ………………………….., за която дата да се призоват страните.
Председател: Членове: 1. 2.