О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
С. 10.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1346 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Н. А. Б. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 567 от 14.12.2016г. по в.гр.д. № 778 по описа за 2016г. на Плевенски окръжен съд, с което изцяло е потвърдено решение № 78 от 16.06.2016г. по гр.д.№ 83/2016г. на Районен съд Никопол като е осъден, на основание чл.8 ал.3 ЗА да заплати на Г. Г. В. сумата 2 343.82лв., дължимо арендно плащане за стопанските 2013/2014г. и 2014/2015г., за имоти: 1/нива с площ от 30.001дка, ІІІ категория, в м.”Край [населено място]” имот № 004001 в землището на [населено място], [община] и 2/. нива с площ от 32.501дка, ІІ категория, в м.”Влака”, имот № 008023, в землището на [населено място], произтичащо от договор за аренда на земеделски земи от 5.02.2013г., вписан в СВ Н. под № 160 т.І вх.рег. №793/6.02.2013г. и е развалил последния на основание чл.28 ал.2, вр.с ал.1 ЗАЗ.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват, както нейната допустимост поради липса на предпоставките за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, така и основателност. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 1 000лв., реалното извършване на които удостоверява с представен договор за правна защита и съдействие от 1.03.2017г., в който е посочено, че сумата е заплатена в брой.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В. съд е приел искът по чл.28 ал.2 ЗАЗ за основателен като е съобразил, че арендодателката, към датата на вписване на договора за аренда /6.02.2013г./ вече не е била собственик на имота, тъй като на 5.02.2013г. е прехвърлила собствените си 2/8 ид.ч. на ответника Б., който е арендатор по същия договор за аренда. Изводът за основателност на иска, съдът е направил имайки пред вид освен тези конкретни факти по делото, още и разпоредбите на чл.8 ЗАЗ, съгласно който арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове и чл.75 ал.2 ЗЗД, съгласно който изпълнението трябва да е направено на кредитора или овластено от него, съда или закона лице, а случая ищецът, като собственик на останалите 6/8 ид.ч.от имота е надлежният кредитор, на когото не се установява по делото, да е извършено плащане. В мотивите си съдът е обсъдил направеното възражение за липса на изпълнение на задължението за уведомяване по чл.17 ал.3 ЗАЗ, което е счел за неоснователно. Изрично е посочил, че в случая ищецът не е имал задължение да уведоми ответника, че е кредитор, защото не е придобил собствеността си /6/8ид.ч./ от арендодателката В. С., а от другите съсобственици /т.е. няма заместване по договора за аренда/. Не е възприел и довода за липса на неизпълнение поради това, че ответникът не е могъл да знае на кого за плати, като е счел, че исковата молба има значение на покана, а тя е връчена по реда на чл.44 ал.1 ГПК на 10.03.2016г. и до постановяване на съдебните актове ответникът не е представил доказателства за плащане. /Представил е две разписки от 2.03.2015г. и от 1.02.2016г. за заплащане в полза на арендодателката В. С. на по 1 171.91лв., като разписките са оспорени поради липса на посочена дата на издаване и тя не е надлежен кредитор след като е прехвърлила своя дял на ответника/. Поради липса на доказателства за плащане в полза на собственика на ? ид.ч.от процесната земя, съдът е приел, че същият има право да иска разваляне на сключения договор за аренда поради забавяне на плащането на арендата и е уважил иска по чл.28 ал.2 ЗАЗ. Уважил е и иска по чл.8 ал.1 ЗАЗ, поради факта, че плащането е извършено в полза на ненадлежен кредитор.
С оглед мотивите на въззивният съд касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по следните два въпроса: 1. При неизпълнение на задължението за уведомяване по чл.17 ал.3 ЗАЗ, налице ли е възможност приобритателят по договор за аренда да претендира заплащане на арендната вноска, в случай, че арендаторът вече я е заплатил на предишния арендодател? и 2. Счита ли се за валидно извършено плащане от страна на арендатор към предишен арендодател, при неизпълнение на задължение за уведомяване по чл.17 ал.3 ЗАЗ от страна на проиобретателя по договор за аренда на земеделска земя?
По поставените въпроси касаторът се позовава на множество решения на различни районни съдилища РС О., Червен бряг, Л., Т., Велико Т., ОС Стара Загора, ОС Търговище, ОС Враца, които обаче не могат да бъдат съобразени, тъй като не съдържат отбелязване да са влязли в сила /вж. т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която за да се обсъжда наличието на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК следва решенията на съдилищата, на които касаторът се позовава да са влезли в сила/.
Според настоящият съдебен състав, по поставените от касатора въпроси не може да се допусне касационно обжалване, защото те не са от значение за изхода на спора, не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд,т.е. по отношение на тях не е налице общото основание за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК. Това е така, защото по начина, по който са формулирани и двата съдържат условието, че ищецът не е изпълнил задължението си за уведомяване по чл.17 ал.3 ЗАЗ, което видно от мотивите на въззивния съд, не отговаря на установените по делото факти. Прието е, че в конкретният случай приобретателят по сключения процесен договор за аренда от 5.02.2013г. е арендаторът по същия договор /защото на посочената дата 5.02.2013г. арендаторът по договора Б. е закупил от арендодателката В. С. нейните 2/8 ид.ч. или с оглед конкретните факти – поради съвпадане на приобритателят и арендатора, с което се презумира знание, задължение за уведомяване от страна на ищеца, който не е страна по прехвърлителната сделка, не е заместил В. С. в правата й, не може да съществува/. По същество касаторът оспорва правилността на изводите на въззивният съд относно изпълнението на задължението за уведомяване по чл.17 ал.3 ЗАЗ, като желае настоящият състав да осъществи самостоятелна преценка на ангажираните по делото доказателства и съобразно тях да изложи свои правни изводи. Това обаче, в производството по чл.288 ГПК не може да бъде направено. Съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, – материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281 т.3 ГПК/.
Освен това не са налице и посочените от касатора специални основания за допустимост – по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като не се представят влезли в сила решения на други съдилища, на които въззивният акт да противоречи, а по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като нормата на чл.17 ал.3 ЗАЗ е ясна и прилагането й не създава проблеми в практиката, а съгласно т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№1 /2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид, настъпили в законодателството и обществените условия промени.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените като реално направени, съобразно договор за правна защита и съдействие от 1.03.2017г., разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 567 от 14.12.2016г. по в.гр.д. № 778 по описа за 2016г. на Плевенски окръжен съд
ОСЪЖДА Н. А. Б. от [населено място] [улица], ЕГН [ЕГН] да заплати на Г. Г. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] сумата от 1 000лв. хиляда лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.