2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
гр. София, 10.12.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 1587 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, [населено място], срещу решение № 2468 от 28.11.2017г., постановено по в.гр.д. № 2716 по описа за 2017г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решение № 1541 от 07.03.2017г. по гр.д. № 2171/2016г. на Софийски градски съд в частта му, с която е уважен предявения от М. М. С. срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за присъждане на сумата от 48 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка й вследствие на ПТП, настъпило на 27.11.2015г., както и за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 420 лева, ведно със законната лихва от ПТП и разноски.
Касаторът намира атакуваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост.
Ответникът по жалбата и ищец по делото, М. М. С., [населено място], в писмен отговор изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, а при евентуалност се позовава и на неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Постъпила е насрещна касационна жалба от М. С. чрез адв. Я. Д. срещу решение № 2468 от 28.11.2017г., постановено по в.гр.д. № 2716 по описа за 2017г. на Апелативен съд – София в частта, с която след частична отмяна на решение № 1541 от 07.03.2017г., постановено по гр.д. № 2171/2016г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявения от нея срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за присъждане на сумата над 48 000 лева до 180 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка й вследствие на ПТП, настъпило на 27.11.2015г., ведно със законната лихва от ПТП. Обжалваното решение е атакувано като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, тъй като обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 ЗЗД, а по отношение на определения размер на съпричиняване от 70%, второинстанционният съд е постановил решение, което противоречи на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и практиката на ВКС.
Ответникът по насрещната жалба и по делото, ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, [населено място], в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за изготвяне на отговор на насрещна касационна жалба и процесуално представителство пред касационна инстанция по реда на чл.78, ал.8 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба и насрещната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
След обсъждане на събраните по делото доказателства – приетото в първоинстанционното производство заключение на САТЕ и показанията на С. Бояджийски, водач на процесния автомобил, решаващият съд е намерил за установено от фактическа страна, че инцидентът е настъпил на 27.11.2015г., около 10:50 часа, в [населено място], на [улица], посока [улица]към [улица], на прав участък, когато пешеходката е предприела пресичане на пътното платно от разделителния остров отдясно наляво и е била ударена в лявата част на тялото от застрахованото МПС л.а. „Шкода О.” със скорост на автомобила 70 км./ч. Съдът е дал вяра на показанията на свидетеля, че автомобилът се е движил в най-крайната лява лента, което съответства на отразеното в скиците движение на автомобила. Заключил е, че пешеходката е предприела пресичане на две платна от общо пет ленти, от които локалното с две ленти, и основното – с три ленти, като ударът е настъпил в последната най-лявата скоростна лента. Посочено е, че по околовръстния път обичайно има трафик, поради което ходът на пострадалата не е бил равномерен през цялото време. От друга страна, не е възприето твърдяното от свидетеля, че трафикът е бил много натоварен, което аргументирано с факта, че пешеходката е преодоляла първите две ленти от основното платно, като водачите на другите МПС е трябвало да намалят скоростта си. Същевременно е съобразено, че ударът е станал в предната лява част на автомобила, като идващата отдясно пешеходка го е засекла, което сочи, че след като се е изтеглила от лявата страна на МПС, в която е станал ударът с колата, пострадалата в този момент е била на бърз ход, но което не означава, че този ход е поддържан през цялото време на пресичането, при който ударът би бил непредотвратим. Изрично е посочено, че съдът не цени тези части от заключението на автотехническата експертиза, в които вещото лице е приело, че пострадалата се е движила в средната лента, което се е отразило на изчисленията му. Налице е възможност за възприемане на предприетото от пешеходката пресичане на платното за движение, след като е преодолял първите му две ленти, въпреки наличието на коли отдясно на водача на процесното ПТС. Въз основа на така приетия механизъм на ПТП, съдът е намерил за доказано противоправното поведение на водача на Ш., изразяващо се в несъобразяване в максимална степен с цялостната пътна обстановка. Апелативният състав е приел за установено, че последният е имал възможност да регистрира присъствието на пешеходец по пътното платно, да го възприеме като бъдеща опасност на пътя, на която да реагира своевременно, включително чрез намаляване на скоростта , в съответствие с правилото на чл. 20, ал. 2, изр. второ ЗДвП, което е обосновало противоправното му поведение, ангажиращо отговорността на застраховалото гражданската му отговорност ответно дружество.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият съд е кредитирал показанията на лелята на ищцата, сестра на починалата, от които е установил, че след инцидента пострадалата е била в Пирогов около месец, след това е била при дъщеря си М., единственото й дете, която си взела отпуск, за да я обгрижва. Периодът бил труден, М. се отчаяла, тъй като състоянието на майка й се влошило. По общо решение я настанили в хоспис, където да се полагат непрекъснати грижи, което се случило седмица преди смъртта й. Ищцата приела много тежко кончината. Живели в отделни домакинства, но били в идеални отношения. Не е преодоляла загубата на майката, станала лабилна, пропушила.
С оглед на констатираното, въззивната инстанция намира определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението от 180 000 лева за завишен и несъответен на обичайно присъжданите размери в сходни случаи. Приема размер на обезщетението от 160 000 лева за съобразен с критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД. Отчетено е, че възрастта на починалата – 51г. и на ищцата – 30 г., добрите отношения между тях, трудно преживяната загуба на майката, починала близо два месеца след инцидента. Според апелативния съд, обезщетението следва да е по-високо от обичайните обезщетения, присъждани в случаите, когато родител и дете живеят в отделни домакинства, тъй като ищцата е единствен наследник по закон, като периодът преди смъртта е бил много травмиращ. Решаващият състав е счел, че е налице 70% съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД чрез предприемане на пресичане на забранено място при несъобразяване с интензивността на движението, със скоростта и отстоянията между колите, с обстоятелството, че крайната лява лента, освен, че е така нар. скоростна лента, е и с по-ограничена видимост при наличие на коли в съседните ленти.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът, ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, е посочил като обуславящи изхода на спора: правните въпроси относно: 1/ Задължението на съда да обсъди всички относими и допустими доказателства по делото, доводи и възражения на страните; 2/ Правото и задължението на въззивния съд да назначи съдебна експертиза дори при липса на искане за допускането й от страната, на която е указана доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата, на които основава възраженията си; 3/ За задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил ли е и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните; 4/ Необходимо ли е да се изложат мотиви във връзка с определения размер на обезщетението, когато същият е над обичайно определяните такива в аналогични случаи, за да стане ясно какви са причините за приетото за справедливо обезщетение и липсата на такива мотиви представлява ли нарушение на процесуалния закон; 5/ Материалноправният въпрос относно приложението на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и включени ли са в критериите за справедливост обществено – икономическите и социални условия в страната, като съдът длъжен ли е да обсъди практиката на съдилищата по близки случаи и въз основа на оценката им да заключи какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди. Застрахователното дружество – касатор се е позовало на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т. 3 ГПК и на основанието по чл.280, ал. 2, предл. последно ГПК. Цитира и прилага практика на Апелативен съд –София: решение № 899/19.04.2017г. по в.гр.д. № 4525/2016г. на САС, решение № 1840/26.07.2017г. по в.гр.д. № 1484/2017г. на САС, решение № 220/24.01.2017г. по в.гр.д. № 4567/2016г. на САС, решение № 49/09.01.2017г. по в.гр.д. № 4239/2016г. на САС.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Апелативният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, вкл. свидетелските показания, като е изложил мотиви защо не възприема останалите варианти в автотехническата експертиза относно механизма на ПТП и е посочил обстоятелствата, заради които обезщетението е по размер по – високо от обичайните обезщетения в случаите, когато родителят и детето са живели в отделни домакинства. Недопускането на нова експертиза във въззивната инстанция е обосновано с многовариантността на заключението на автотехническата експертиза, прието от първоинстанционния съд. Решаващият състав е разгледал всички наведени от страната доводи, аргументи и възражения, изложени във въззивната жалба, като подробно е изложила мотиви във връзка с тях. С оглед на това, противните твърдения на касатора, на които именно се основават процесуалноправните въпроси от №1 до №4 вкл. в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не могат да предпоставят допускането на решението до касация.
Въпросът, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД и критериите за определяне на справедливо обезщетение за обезвреда, като паричен еквивалент на претърпяните от ищците неимуществени вреди, несъмнено е значим за крайния изход на делото и обосновава наличието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. Неоснователно е обаче позоваването на допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. При определяне размера на следващото се на ищците обезщетение за обезвреда за причинени неимуществени вреди, решаващият състав на въззивния съд не се е отклонил от задължителната практика на касационната инстанция – ППВС №4/23.12.1968г., ППВС №7/78г., както и от множество постановени в съответствие със същата решения по чл.290 ГПК на отделни състави на ВКС, тъй като е съобразил всички значими за делото обстоятелства, относими към критериите за преценка обема на претърпените от ищцата морални болки и страдания, вкл. обществено- икономическите отношения, отчитайки, че ПТП е станало през 2015г. Наличието на задължителна практика по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК (редакция ДВ бр 47/ 2009г.), изключва приложението на критерия по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК (редакция ДВ бр 47/ 2009г.), съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС. Кои са критериите, изпълващи със съдържание принципа за справедливо определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди са посочени в ППВС №4/23.12.1968г., поради което въпросът за обхвата им също не може да обуслови допускането на касационния контрол.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика, какъвто не е настоящият случай. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се има предвид, че формалното твърдение за очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване, като въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
По насрещната касационна жалба на М. М. С. от [населено място]:
С оглед недопускане на касационната жалба на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, [населено място] до разглеждане и предвид разпоредбата на чл. 287, ал. 4 ГПК, не следва да бъде извършена преценка за допускане на касационен контрол на въззивното решение в частта, предмет на подадената от ищцата насрещна касационна жалба.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, процесуалният представител на ответника по първоначалната касационна жалба, адв. Я. Д., има право на разноски за настоящото производство в определен по реда на Наредба №1/9.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения размер от 1368 лева, при общ обжалваем интерес по делото от 180 000 лева, а ответникът по насрещната касационна жалба – право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 220 лева.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2468 от 28.11.2017г., постановено по в.гр.д. № 2716 по описа за 2017г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 1541 от 07.03.2017г., постановено по гр.д. № 2171/2016г. на Софийски градски съд в частта му, с която е уважен предявения от М. М. С. срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за присъждане на сумата от 48 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка й вследствие на ПТП, настъпило на 27.11.2015г., както и за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 420 лева, ведно със законната лихва от ПТП и разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от М. М. С., [населено място], насрещна касационна жалба срещу решение № 2468 от 28.11.2017г., постановено по в.гр.д. № 2716 по описа за 2017г. на Апелативен съд – София в частта, с която, след частична отмяна на решение № 1541 от 07.03.2017г., постановено по гр.д. № 2171/2016г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявения от нея срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за присъждане на сумата над 48 000 лева до 180 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка й вследствие на ПТП, настъпило на 27.11.2015г., ведно със законната лихва от ПТП.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, [населено място], ЕИК[ЕИК], на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата да заплати на адв. Я. Д. сума в размер на лева 1368 лева.
ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН [ЕГН], да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, [населено място], ЕИК[ЕИК], юрисконсултско възнаграждение в размер на 220 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.