О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
[населено място], 11.11.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д.№ 227/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 от ГПК.
Касаторът [фирма] е подал касационна жалба срещу решение от 20.10.2010г., постановено по гр.дело № 4597/2010г. на СГС, административно отделение , ІІБ състав, с което е потвърдено решение от 7.12.2009г., по гр.дело № 13889/2009г. на СРС , Іг.о., 38 състав. Поддържа се касационното основание за достъп до касация чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът Б. В. К. от [населено място] не представя писмен отговор.
Третото лице помагач [фирма] не взема становище по допустимостта на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна в процеса и отговаря по съдържание на чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол по следните съображения:
СРС се е произнесъл по иска с правно основание чл.124 във връзка с чл.415 ГПК, предявен от [фирма] срещу Б. В. К. за установяване на вземането си по издадена заповед за изпълнение по гр.дело № 39391/2008г. на СРС за доставена топлинна енергия за периода м.06.2002г. до м.04.2008г. на цена 13 276.55 лв. и мораторна лихва в размер на 4400.32 лв. за времето от 1.08.2002г. до 6.11.2008г., след направено от длъжника възражение в заповедното производство по чл. 414 ГПК. СРС е отхвърлил исковете като неоснователни. За да потвърди първоинстанционното решение, СГС е приел, че ищецът не е доказал положителния факт ответникът да има качеството на собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот, т.е. качеството на потребител на топлинна енергия дифенирано в параграф 1, т.13 от Закона за енергетиката и енергийната ефективонст отм. и в параграф 1, т.42 от Закона за енергетиката ДВ бр. 107/2003г./ чл.154, ал.1 ГПК/, поради което не дължи сумите по издадената срещу него заповед за изпълнение. Счетено е, че ищецът не е представил доказателства Е. Б. К., наследодател на ответника К. да е собственик на имота, а доколкото ищецът служебно е открил партида на ответника / след исковия период от време/ въз основа на подадената от него декларация, е пропуснал да изиска документ за собственост съгласно чл.47, ал.4 от ОУ на абонатите на [фирма], публикувани във в. Д. от 23.05.2002г.
В хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът [фирма] формулира следния правен въпрос, свързан с приложението на принципа на служебното начало в чл.7 и чл.146, ал.2 ГПК: как се разпределя доказателствената тежест и следва ли първоинстанционния съд да укаже на страната, че за определени обстоятелства не сочи доказателства”. Така поставен не е обуславящ изхода на делото въпрос, защото в осъществяваният от ВКС инстанционен контрол при сезирането му с частна касационна жалба са единствено постановените от въззивните съдилища актове – но не и тези на съответния първостепенен съд. Отделно от това не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, дефинирана в т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. По тълкуването и приложението на чл.146, ал.2 ГПК има установена съдебна практика на ВКС, която се явява задължителна за съдилищата, съгласно приетото в т.2 на цитираното тълкувателно решение на ВКС в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, а именно: решение № 310 от 30.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1086/2009 г., II г. о., ГК и др.
В заключение не е налице релевираното от касотора основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 26.10.2010г. постановено по гр.дело № 4597/2010г. на СГС, Административно отделение , ІІБ състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: