ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 702
София, 13. октомври 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков т.д. № 53193 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1369/26.06.2015 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 225/2015, с което е потвърдено решение № 1058/08.07.2014 на Софийския градски съд по гр. д. № 2108/2010, с което са уважени предявените искове сумата 79.487,46 лева цена по договор за продажба по чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 200 ЗЗД и за неустойка по чл. 92 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], представляван от адв. В. Т. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди и прецени събраните писмени доказателства – кантарни разписки, съпоставени с изслушаните свидетелски показания, който (въпрос) е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма], представляван от адвокат С. И. от САК, я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси не са формулирани съгласно ТР № 1/19.02.2010 по тълк. д. № 1/2009 на ВКС, ОСГТК, нито са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а по същество счита, че е неоснователна, а въззивното решение – правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 20.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните по делото са сключили договор за продажба на скална маса, трошен камък 0-5 мм, 5-15 мм, 15-25 мм от кариера „Студена“ срещу цена, определена съгласно приложен ценоразпис, със срок на действие от датата на подписването му 02.02.2009 г. до 31.12.2009 г. При неизпълние на задължението за плащане на цената в посочените крайни срокове от датата, на която са станали изискуеми, купувачът заплаща неустойка 0,1 % на ден от стойността на неплатените суми, но не повече от 8 % върху дължимата сума. Съдът е приел, за установено, че са начислени количествата и стойностите на продадения материал съгласно представените кантарни бележки. Счетоводството на ищеца и ответника е редовно водено. След предоставена счетоводна справка от ищеца, експертизата установила, че дължимите от ответника (извън задълженията, предявени пред СРС в размер на 9.959,17 лева) по процесините фактури към датата на изготвяне на експертизата е в общ размер на 82.647,75 лева. От извършената проверка на място в счетоводството на ищеца вещото лице установява, че процесните фактури са осчетоводени съгласно изискванията на ЗСч и Н., като вземанията са осчетоводени в месеца на издаването на фактурите и са отнесени по сметка 410 „Клиенти“, включени са в Дневника за продажби и в Справка декларация по ДДС в съответния данъчен период, което е доказателство, че ищецът е водил редовно счетоводство. Представени са всички кантарни бележки от 03.02.2009 г. до 14.02.2009 г. (съдът е приел, че кантарна бележка № 30.804/4.2.009 г. е подписана от ответника). Кантарните бележки са двустранно подписани като на основание чл. 301 от ТЗ е прието, че подписът на лицето за купувач обвързва ответника и удостоверява получаването на стоката, още повече, че ищецът е представил и фактури, установяващи доставката, количеството и цената, като цените във фактурите съответстват на цените, посочени в ценоразписа на договора. Съгласно заключението на вещото лице, след проверка в НАП, фактурите са включени в дневниците за продажби и справки-декларации по ЗДДС на ответника. Съдът е приел, че от разпита на свидетелите е установено, че ответникът е бил клиент на ищеца, като за натоварените количества са издавани кантарни бележки. Съгласно уговореното и на основание чл. 327 от ТЗ, след като е доказано получаването на стоката, ответникът следва да плати на ищеца цената в 10-дневен срок от издаване на фактурата. Доколкото по делото няма доказателства, че ответникът е платил, съдът е уважил предявеният иск по чл. 327 ТЗ, както и иска за неустойка поради неизпълнение на паричното задължение за плащане на главница се дължи и неустойка съгласно уговорените размери. Въззивният съд е приел за неоснователни възраженията насочени срещу доказателствената сила на приложените по делото кантарни бележки, тъй като освен, че са двустранно подписани от представители на купувача и продавача, в документите ясно са обозначени дата на доставките, стока, тегло, регистрационен номер на товарния автомобил, а това са все обстоятелства от съществено значение, за индивидуализиране на извършените от ищеца доставки, предмет на иска. Приел е, че кантарните бележки обективират наложената между страните трайна търговска практика, да отчитат предаването, респективно приемането на стоката, чрез съставянето на писмен документ точно в този формат, за което свидетелстват и показанията на разпитаните по делото свидетели, като удостоверените с тях факти, не са възприети самоцелно от съда, а са обсъдени в контекста на всички събрани по делото доказателства, каквито са фактурите за начислените цени на доставките и включването на същите в счетоводните книги на ответника (осчетоводяването на фактура, възпроизвеждаща съществените елементи от съдържанието на сделката, включването й в дневниците за продажби и ползването на данъчен кредит, с оглед всички доказателства по делото съставлява признание за възникване на задължението по договора, което в конкретната хипотеза е задължение на купувача за покупната цена, по договор за доставка).
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатия въпрос да обуславя крайния изход на делото, той няма значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен да обсъди и прецени всички събрани доказателства по делото, в т. ч. и свидетелските показания. Фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и с осчетоводяването им от ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задължението по тях. Дори неподписаната фактура от купувача по договор за търговска продажба, може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни. След като представител на поръчващия е подписал фактура, която е била отразена в счетоводните му регистри, то по силата на законовата презумпция, установена в чл. 301 ТЗ се налага извода, че е налице приемане от страна, въпреки отказа на страните да подпишат двустранен приемо-предавателен протокол.
Ответникът по жалбата [фирма], претендира разноски в касационното производство, но не представя доказателства за извършването им.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1369/26.06.2015 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 225/2015.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.