О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
София, 13.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 487/10 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 25.11.2009 г. по гр.д. № 1005/07 г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 07.07.2003 г. по гр.д. № 1403/93 г., с което е отхвърлен предявеният от Л. П. Ш. против Т. Т. К., А. Т. К., Р. Й. К. и Столична Община [населено място] иск с правно основание § 4и ПЗР на ЗСПЗЗ за прогласяване недействителността на сделката, сключена по преписка К-141/70 г. на БлНС с нотариален акт № 96 , т.ХХІ, дело № 3907/70 г. поради нарушение на закона /чл. 1 ЗРПВПННИ/ и противоречие с добрите нрави /използуване на служебно и партийно положение от наследодателя на ответниците/ и за възстановяване на собствеността върху празно дворно място от 573 кв.м. по плана на [населено място], [населено място], съставляващо парцел Х-13 от кв. 4 /след допуснатата поправка – уточнение на исковата молба – УПИ Х- 273 в кв.4 по плана на [населено място], м.”Вилна зона С. юг”/.
Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от адв. Т. Н. и адв. Т. В. като пълномощници на Л. П. Ш.. В жалбата са изложени подробно доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че с въззивното решение Софийски градски съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, на съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона. Според жалбоподателя това е въпросът за съотношението на § 4и ПЗР на ЗСПЗЗ от една страна и чл. 10, ал.4, чл. 10, ал.7 и чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ и се свежда до това подлежат ли на възстановяване по реда на § 4и ПЗР на ЗСПЗЗ земеделски земи, които са законно застроени или наличието на законно строителство е пречка за възстановяването им.
Ответниците по касация Т. Т. К. и А. Т. К. в писмен отговор на касационната жалба чрез техния пълномощник адв. Р. У. изразяват становище, че не са налице основанията на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка относно наличието на предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване, установи следното:
Обжалваното въззивно решение е постановено при повторно разглеждане на делото след като предходното въззивно решение е било отменено с решение № 374/07 г. по гр.д. № 70/06 г. на ВКС, ІV г.о. След преценка на събраните по делото доказателства е направен извод, че договорът за продажба, оформен с нотариален акт № 96, нот. дело № 3907/70 г., с който на основание ЗРПВПННИ ТКЗС “В.”- С. е продало на наследодателя на ответниците Т. Т. К. празно дворно място с площ 574 кв.м. в [населено място], в.з. “С.”-юг, съставляващо парцел Х- 13 от кв. 4, не е нищожен на сочените от ищеца основания. Не е доказано твърдението, че при покупка на имота купувачът е използувал своето партийно или служебно положение, тъй като не е установено каква длъжност или пост е заемал. На следващо място съдът е намерил, че не е допуснато нарушение на чл. 1 ЗРПВПННИ по отношение на изискването продажбата са се извърши чрез народния съвет при определяне на купувача от председателя на същия. Макар заповед № К- 141/70 г. на ИК на БлРНС за определяне на купувач, описана в нотариалния акт, да не е била приложена по делото, след като нотариусът е констатирал наличието й, следва да се приеме, че такава е била налице, тъй като по отношение на отразените в него от нотариуса факти и обстоятелства нотариалният акт се ползува с обвързваща материална доказателствена сила. Обстоятелството, че имотът е бил продаден от несобственик, не обуславя нищожност на договора за продажба. След придобиването му от купувача имотът е бил застроен, поради което по аргумент от чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ правата на купувача се запазват и имотът не подлежи на възстановяване на бившия собственик.
Материалноправният въпрос, формулиран в изложението към касационната жалба , касаещ съотношението на § 4и ПЗР на ЗСПЗЗ от една страна и чл. 10, ал.4, чл. 10, ал.7 и чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ и по- конкретно подлежат ли на възстановяване по реда на § 4и ПЗР на ЗСПЗЗ земеделски земи, които са законно застроени, не е обуславящ изхода на делото и затова не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставеният въпрос има отношение към допустимостта на иска по § 4и ПЗР на ЗСПЗЗ, а не към неговата основателност. В случая при повторното разглеждане на делото, съобразно дадените от ВКС указания по тълкуване и прилагане на материалния, закон въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание § 4и ПЗР на ЗСПЗЗ е допустим и в хипотезата на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ, тъй като ако имотите, продадени или предоставени на трети лица от ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации са застроени, правата на приобретателите се запазват и имотът не подлежи на възстановяване на собственика преди колективизацията на земята, тъй като само поради това, че е продаден чужд имот, сделката не е нищожна. В такъв случай правоимащите по чл. 10, ал.1 ЗСПЗЗ имат правен интерес от предявяване на иск по § 4и ПЗР на ЗСПЗЗ, чрез който да установяват, че извършеното от ТКЗС и др. селскостапански организации разпореждане с имота или обременяването му с отграничени вещни права в полза на трети лица е засегнато от пороци, които водят до неговата нищожност, за да изключат правата на тези лица. В същия смисъл са и представените с изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК решения на ВКС. Касаторът не твърди, че предявеният от него иск по § 4и ПЗР на ЗСПЗЗ е недопустим, нито че обективираната в представените от него решения практика е неправилна. При предходното разглеждане на делото от касационната инстанция въззивното решение е било отменено по касационна жалба от Л. Ш. и делото върнато за разглеждане по същество на въззивния съд, като е възприета тезата му за допустимост на предявения иск. С настоящата касационна жалба касаторът неправилно интерпретира мотивите на постановеното при новото разглеждане на делото въззивното решение, тъй като при внимателен прочит не се установява съдът да е приел, че при наличие на разпоредбата на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ, исковете по § 4и ПЗР на ЗСПЗЗ губят своя предмет. Напротив, по съображенията, посочени по- горе, съдът е намерил искът за допустим и го е разгледал по същество, като е обсъдил поотделно всяко едно от наведените от касатора основания за нищожност на договора, с който имотът е продаден от ТКЗС на наследодателя на ответниците.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице сочените от касатора основания.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 25.11.2009 г. по гр.д. № 1005/07 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: