3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
С., 15.09. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 316 /2010 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], гр.С. против протоколно определение на Софийски градски съд от 01.03.2010 год., постановено по гр.д.№ 4201/2007 год., с което на осн. чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/ отм./ е спряно производството по делото, до приключване на спора по гр.д.№ 6432/2005 год., по описа на СРС с влязло в сила решение.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон.
Частният жалбоподател поддържа, че възникналият правен спор между “ Ж.-1”АД и “Л.-Р”ЕАД, предмет на горепосоченото дело на СРС няма характер на преюдициален спрямо настоящия, тъй като не е налице идентичност между отделните имоти, поради което иска отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане основателността на подадената от настоящия частен жалбоподател, въззивна жалба.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по основателността и в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, съдебен акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
За да постанови спиране на образуваното по въззивната жалба на [фирма], гр.С. въззивно производство по гр.д.№ 4201/ 2007 год., Софийски градски съд е счел, че правилното решаване на спора за прогласяване нищожността на сключения между настоящия частен жалбоподател и “ Ж.-1”АД договор за наем от 20.10.2004 год. за магазинно помещение за хранителни стоки от 75 кв.м. и склад от 53 кв.м. към същото, находящи се в [населено място] на [улица], на осн. чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД, както и за евентуалната му унищожаемост на осн. чл.29, ал.1 ЗЗД и за връщане на сумата от 510 лв. на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, като недължимо платена по този договор наемна цена за м.ХІ 2004 год. е обусловено от решаването на спора по предявения от“ Ж.-1”АД срещу [фирма] ревандикационен иск по чл.108 ЗС за недвижим имот – магазин № 2, целият от около 60 кв.м., в м.”Комплекс-Б.” в [населено място] , предмет на гр.д.№ 6432/ 2005 год. на СРС.
Определението е неправилно.
В случая, предвид предмета на делата не е налице връзка на преюдициалност между последните, при наличието на която единствено е приложимо процесуалното правило на чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/ отм./, аналогично на чл.229, т.4 ГПК, водещо до спиране на обусловеното дело, поради следното:
Правото на собственост на наемодателя не е елемент от съдържанието на наемния договор, имащ облигационен характер.
Поради това въпросът за принадлежността на правото на собственост върху отдадения под наем имот е ирелевантен за действителността на същия, освен в хипотезата, когато в един и същи правен субект се сливат наемател и упражняващ правото на държавна собственост върху този имот, доколкото последното включва и правото на ползване върху същия, обезсмислящо плащането на наеманата цена, какъвто, обаче, не е разглежданият между страните по настоящето дело правен спор.
Следователно решението по гр.д.№ 6432/2005 год., с предмет установяване правото на собственост на настоящия ответник и ревандикиране на недвижим имот, представляващ магазин, находящ се в [населено място] м.”Комплекс на Б.”, от около 60 км.м., няма обуславящо значение за изхода на спора по предявените при условията на обективно кумулативно съединяване искове по чл.26, ал.1 и ал.2, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен наемен договор за недвижим имот, магазин от 75 кв.м. и склад от 53 кв.м., поради липса на предмет, предвид принадлежността на правото на собственост на правен субект, различен от наемодателя и по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на платената наемна цена, като дадена без основание, нито за заявения евентуален иск по чл.29, ал.1 ЗЗД за унищожаване на процесния договор за наем и като не е съобразил горното въззивният съд е постановил обжалваното определение при наличие на твърдяното от частния жалбоподател основание за отмяната му, като неправилно.
Отделен в тази вр. остава въпросът, дали от данните по делата може да се направи и категоричен извод за идентичност на отделните имоти, но доколкото в случая той не е единствено обуславящ за крайния правен резултат по настоящата частна жалба, не следва да бъде подробно обсъждан.
С оглед изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение на Софийски градски съд от 01. 03.2010 год., по гр.д.№ 4201/2007 год., с което е спряно производството по делото, до приключване на спора по гр.д.№ 6432/ 2005 год. на СРС, с влязло в сила решение.
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия по разглеждането му във въззивната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: