О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
София, 18.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.10. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №3500/2013 година
Производството по делото е образувано по повод подадени частни жалби от: 1/ кооперация „П.” ЕИК [ЕГН], [населено място], чрез адвокат Е. А. с правно основание чл.274, ал.2 във вр. с ал.1,т.1 ГПК и от 2/„Р./България/” ЕАД, ЕИК [ЕГН], чрез юрисконсулт И. Ц., срещу определение №456 от 27.06.2013 г. по ч.т.д.№2595/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., с което по реда на чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК по повод частната касационна жалба на банката не е допуснато до касационно обжалване определение №16 от 03.01.2013 г.п ч.гр.д.№3439/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено Определение №5910/08.05.2012 г. по ч.гр.д.№10786/201 г. на Пловдивския районен съд, ХVІІ гр.състав, с което на основание чл.415, а.2 ГПК, поради непредявяване на иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК от банката-заявител в заповедното производство, е обезсилена заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. С обжалваното определение съставът на ІІ Т.О. е оставел без разглеждане частната жалба на кооперация „П.” по съображения, че тя не е страна в заповедното производство.
1.По частната жалба на кооперация „П.”.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно съставът на Второ търговско отделение е приел, че кооперацията, в качеството си на цесионер по вземането на банката, не е активно легитимирана да предяви иска по чл.422 ГПК. К. „П.” не е придобила качеството си на кредитор след издаването на заповедта за незабавно изпълнение, за да настъпи промяна в активната легитимация на ищеца по този иск, различна от тази на заявителя в заповедното производство- „Р./България/”ЕАД. Договорът за банков кредит е сключен на 31.03.2006 г., вземането на банката-кредитор към кредитополучателя [фирма] е прехвърлено на кооперацията с договор за цесия от 26.10.2010 г. преди подаването от банката на 13.06.2011 г. на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Правата върху цесията преминават върху цесионера със сключването на договора за цесия, поради което са неоснователни доводите на кооперацията-жалбоподател за по-късното получаване на съобщението от длъжника по цедираното вземане- [фирма]. Значението на съобщението е с оглед действието на цесията спрямо третите лица/чл.99, ал.4 ЗЗД/. При това „Р. /България/ ЕАД се легитимира като кредитор в заповедното производство на основание издадения в нейна полза от кредитополучателя запис на заповед от 31.10.2006 г. Доводите на кооперацията-жалбоподател, че записът на заповед й е бил джиросан на 17.08.2011 г. /след издаване на заповедта за изпълнение/ са останали недоказани.
2.По частната жалба на „Р./България” ЕАД.
Частната жалба е процесуално недопустима.
Определението, с което касационният съд извършва селекция на касационните жалби, не подлежи на обжалване. Законодателят не е предвидил такава обжалваемост, за разлика от определенията, постановени от отделни състави на ВКС, за които е предвидена изрична обжалваемост с нормата на чл.274, ал.2 ГПК. Определението, постановено на основание чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК, с което съдът се произнасяне по допускане на обжалваното въззивно определение до касационен контрол, не е акт по преценка на редовността на касационната жалба по смисъла на чл.285-286 ГПК, а е израз на правото на касационния съд да прецени наличието на основанията достъп до касационно обжалване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №456 от 27.06.2013 г. по ч.т.д.№2595/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., в частта, с която е оставена без разглеждане частната касационна жалба на кооперация „П.” срещу определение №16 от 03.01.2013 г.п ч.гр.д.№3439/2012 г. на Пловдивския окръжен съд.
ВРЪЩА частната жалба на „Р./България/”ЕАД срещу определение №456 от 27.06.2013 г. по ч.т.д.№2595/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О.
Определението за връщане на частната жалба на „Р./България” ЕАД подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС-ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: