3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
С., 2.10. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 4039/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 273,ал.3 ГПК.
Образувано по касационна частна жалба на П. Г. П. от [населено място] , обл. М. против определение от 08.05.2014 год. по ч. гр.д. №56/2014 год. на Окръжен съд Монтана , с което е потвърдено постановление от 27.02.2014 год. на Нотариус Д. М., рег. №393 на Нотариалната камара по нот. дело №112/20-14 год. с което на осн. чл. 587 ГПК е отказано признаването на П. Г. П. от [населено място] за собственик по давностно владение на 15 броя земеделски и горски имоти в землището на [населено място].
Правят се оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Касационната частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване съгл.чл. 274,ал.3,т.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С представеното по делото изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1 ГПК касаторът е формулирал четири въпроса като счита, че по отношение на тях е изпълнено основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК – а именно тяхното разглеждане в контекста на конкретния казус би било от значение за точното приложение на закона и развитие на правото , което основание не е обосновано. Съгласно даденото задължително тълкуване в т.4 от ТР №1/19.02.2010 год. на ВКС по т.д. №1/2009 год. на ОСГТК основанието за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК е налице, когато разглеждането на поставения въпрос допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия , а за развитие на правото , когато законите са непълни, неясни или противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
По отношение на първия поставен въпрос соченото допълнително основание не е налице, доколкото отговор на същия се дава в разпоредбата на чл. 533 ГПК. Според тази разпоредба в охранителните производства, съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт и може по своя инициатива да събира доказателства и взема предвид факти, непосочени от молителя. Доколкото тази разпоредба се съдържа в общите правила на охранителните производства, а производството по нотариално удостоверяване е вид охранително производство и нейното приложение не е изрично изключено / срвн. чл. 588 ГПК/, следва да се приеме, че същата урежда и правомощия на нотариуса при извършване на нотариално удостоверяване. По третия и четвъртия въпрос соченото допълнително основание не е налице, доколкото с въззивното решение тези въпроси са решени в съответствие със задължителната практика на ВКС / ТР №1 от 06.08.2012 год., постановено по ТД № 1/2012 год. на ОСГК/ . Вторият поставен въпрос : Ако в хода на нотариалното производство се установи, че молителят не е упражнявал десетгодишно непрекъснато владение върху част от заявените имоти, следва ли да бъде отказано да бъде признат за собственик на всички заявени имоти или отказът следва да е само за имотите, за които е установено прекъсване на владението му?”, не кореспондира с приетото от съда , че по делото не е установено в продължение на повече от 10 години молителят освен фактическото владеене на имотите да е осъществявал и тяхното своене поради което и фактическия състав на владението в двата му елемента не е осъществен за всички имоти. Тоест въпроса е предпоставен от обстоятелства, които не са били приети за установени в мотивите на съда. С оглед на това този въпрос не е бил предмет на разглеждане в решението и не би могъл да обуслови изхода на делото.
Следователно същият не съставлява правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1ГПК и не следва да се разглежда във връзка с допустимостта на касационното обжалване. Съобразно изложеното предпоставките, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване не са налице , поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение от 08.05.2014 год. по ч. гр.д. №56/2014 год. на Окръжен съд Монтана.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: