О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 702
София 22.12. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 5707/2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С. М. К. е обжалвал въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 280 от 13.05.2014г. по гр.д.№ 277/2014г.
Ответникът не е изразил становище по реда на чл. 287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК /цената на иска е 57 700 лв./, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите в изложението за допускане на касационното обжалване и намира следното:
С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е потвърдил решението на Пловдивския окръжен съд № 1877 от 22.11.2013г. по гр.д.№ 1983/2011г. в обжалваната част, с която С. М. К. е осъден да заплати на [фирма] [населено място], по предявения евентуален иск, въз основа на договор от 31.03.1993г., сумата 5245.45лв., представляваща 1/11 ид.ч. от пазарната цена на самостоятелен обект с идентификатор № 56784.521.1217.4.4, обособен от сградата, изградена от дружеството в отдаденото под наем дворно място, съсобственик на което е С. М. К..
По основното възражение на ответника по този иск за погасяване по давност на вземането, въззивният съд е приел, че с анекс от към наемния договор от 18.03.1993 г. наемодателите са предоставили на [фирма] [населено място] правото да построи временна постройка на две нива в отдадения под наем имот /дворното място/ като е договорено, че наемателят ще ползва постройката за срока на договора за наем, а при прекратяване на договора за наем, подобренията ще бъдат заплатени на наемателя по пазарни цени към момента на прекратяването. Според въззивния съд срокът на договора за наем е изтекъл на 21.04.2004 г. /10 години след сключване на анекса, който има характер на самостоятелен юридически факт/, но тъй като след този момент наемателят е продължил да ползва вещта със знанието и без противопоставянето на наемодателите, договорът се е превърнал в такъв за неопределен срок /чл. 236, ал. 1 от ЗЗД/. Този договор не е прекратен по общо съгласие между страните или с отправено от една от тях едностранно предизвестие по реда на чл. 238 от ЗЗД до другата, той е съществувал до датата на подаване на исковата молба, по която е образувано настоящето гражданско дело, като с направените в исковата молба от [фирма] [населено място] волеизявления, в нея е манифестирано намерението на ищеца за прекъсване на правната връзка и това намерение е доведено до знанието на наемодателите с връчване на преписи от исковата молба. По тези съображения съдът е приел, че задължението за заплащане на стойността на изградената в процесното дворно място сграда е станало изискуемо към момента на прекратяване на договора за наем, т.е. към момента на получаване на преписи от исковата молба от ответниците, когато следва да бъде определена и пазарната цена на постройката и не е погасено по давност.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя правният въпрос към кой момент се прекратява наемният договор като се поддържа, че съдът го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС – решение № 158 от 14.12.2009г. по т.д.№ 185/2009г. на І т.о. и решение № 113 от 28.07.2009г. по т.д.№ 753/2008г. на ІІ т.о., и двете постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК и представляващи задължителна съдебна практика.
В тези решения е прието, че исковата молба може да служи като предизвестие по чл.238 ЗЗД , когато една от страните претендира последиците, произтичащи от прекратения наемен договор, следователно липсва противоречие между обжалваното решение и цитираната съдебна практика, която да обуслови приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
В останалата част изложението съдържа доводи за неправилност на решението, основани на необсъждане на доказателства и необоснованост, които покриват съдържанието на касационната жалба по чл.281 ГПК и не могат да служат и като основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК според разясненията на ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че водените дела за сградите в имота между техните съсобственици, по които СД [фирма] не е страна, не могат да внесат правна промяна по отношение действието на договора за наем, който се отнася само за дворното място и от прекратяването на който единствено е обвързана изискуемостта на вземането на подобрителя.
Правният въпрос за различно приложение на правна норма по отношение на двете страни е неконкретен, не е изведен от решаващите изводи на съда , освен това доводите на касатора по този правен въпрос се основават не само на доказателствата по настоящото дело, а и на доказателства по насрещния иск, отделен за разглеждане в отделно производство, поради което не обосновават приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение Пловдивския апелативен съд № 280 от 13.05.2014г. по гр.д.№ 277/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: