О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
гр. София, 23.11.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2483/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 595 от 11.07.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 1196/2017 г. на Окръжен съд Стара Загора. С посоченото определение е потвърдено определение № 18 от 26.04.2017 г. на съдия по вписванията при Районен съд Стара Загора, с което е отказано вписване на факта на прекратяване на договор за наем на недвижим имот и сградите в него по молба за вписване с вх. рг. № 3793/26.04.2017 г.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на закона – ЗЗД и Правилник за вписванията, и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК с твърдения, че Окръжен съд Стара Загора се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 2/2015 г. от 20.07.2017 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 672/13.10.2012 г. по ч. гр. д. № 635/2011 г. на ВКС и определение № 73/27.01.2012 г. по ч. гр. д. № 26/2012 г. на ВКС, и с практиката в определение № 721/17.07.2013 г. по ч. гр. д. № 525/2013 г. на Окръжен съд Хасково по следния значим за изхода на делото правен въпрос : „Подлежи ли на вписване факта – самото прекратяване на вписан договор за наем /респ. договор за аренда/”.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията при Районен съд Стара Загора да впише заявения с молбата на [фирма] факт на прекратяване на договор за наем на недвижим имот, Окръжен съд Стара Загора е приел, че съгласно чл.569 ГПК и Правилника за вписванията на заличаване подлежат само вписвания и отбелязвания, за които това е изрично предвидено (чл.13, чл.19 и чл.32 П..), и че в Правилника за вписванията не е предвидено да се заличава вписване на договор за наем на недвижим имот. Съдебният състав е изложил мотиви, че вписването на договора за наем има оповестително действие по отношение на третите лица и осигурява защита на наемателя, като това действие се прекратява с прекратяването на договора за наем, поради което заличаването на вписването е безпредметно. Позовал се е на указанията в т.6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС относно допустимата проверка, която извършва съдията по вписвания съгласно чл.32а, ал.1 П.. и която не включва преценка за материалноправните предпоставки на акта /в случая дали договорът за наем е прекратен/, освен ако това е предвидено изрично в закона. С аргумент, че на вписване в нотариалните книги подлежат само актовете по чл.112 ЗС и съответно по чл.4 П.., не и отделни обстоятелства, съдебният състав е направил извод, че представената от заявителя молба за вписване на факта на прекратяване на договор за наем няма характер на подлежащ на вписване акт от категорията на предвидените в чл.4 П.. или в друг специален закон и че фактът „прекратяване на договора за наем” е извън обхвата на допустимата проверка по чл.32а, ал.1 П..
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд Стара Загора определение.
Частният жалбоподател е посочил като значим за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въпросът дали подлежи на вписване факта на прекратяване на вписан договор за наем, респ. договор за аренда. Въпросът дали подлежи на вписване факта на прекратяване на вписан договор за наем е от значение за правилността на обжалваното определение. Отговорът на въпроса предполага проверка на законосъобразността на крайния извод на въззивния съд, че прекратяването на договор за наем е факт, чието вписване не е предвидено нито в Правилника за вписванията, нито в друг специален закон, и че самото прекратяване е извън обхвата на проверката по чл.32а, ал.1 П.., която е компетентен да извърши съдията по вписванията. В стадия за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалвания въззивен акт, поради което поставеният въпрос не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол /т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Касационно обжалване не може да се допусне и по въпроса дали подлежи на вписване факта на прекратяване на договор за аренда. Посоченият въпрос е извън предмета на делото и изобщо не е обсъждан от въззивния съд предвид съдържанието на молбата за вписване, по която се е произнесъл съдията по вписванията и с която е поискано да се впише прекратяване на договор за наем на недвижим имот – терен и сгради, а не на договор за аренда с предмет земеделска земя.
Освен поради несъответствие на посочения от жалбоподателя въпрос с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, касационно обжалване не може да се допусне и поради недоказаност на поддържаните допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Не е налице противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК между обжалваното определение и задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 2/2015 г. от 20.07.2017 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС и определение № 672/13.10.2012 г. по ч. гр. д. № 635/2011 г. на ВКС /определение № 73/27.01.2012 г. по ч. гр. д. № 26/2012 г., не е източник на задължителна практика, тъй като с него не е допуснато касационно обжалване на определение на въззивен съд/. С Тълкувателно решение № 2/2015 г. от 20.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС са разрешени по задължителен за съдилищата в Република България начин въпросите : „Приложимо ли е и при какви предпоставки вписването на основание чл. 27, ал.2 ЗАЗ на прекратяване на договор за аренда със срок до 10 години, поради едностранното му извънсъдебно разваляне при неизпълнение на задължението за арендно плащане с повече от 3 месеца съгласно чл. 28, ал.1, във връзка с чл.27,ал.1,т.2 от Закона за арендата в земеделието; Действителен ли е договор за наем, към който са приложими разпоредбите на ЗЗД, ако същият е с предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, с оглед наличието на специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на обектите, посочени в чл.1, ал.3 от специалния Закон за арендата в земеделието; Сключен не в предвидената в ЗАЗ форма договор за възмездно ползване на земеделска земя, конвертира ли се в действителен договор за наем на същата”. С определение № 672/13.10.2013 г. по ч. т. д. № 635/2011 г. на ВКС, І т. о., е формирана задължителна практика по въпроса за подлежащите на вписване обстоятелства по Закона за арендата в земеделието и в частност – по чл.27, ал.2 ЗАЗ. Произнасянето в тълкувателното решение и в цитираното определение, че прекратяването на договор за аренда за земеделска земя подлежи на вписване в нотариалните книги, е основано на разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАЗ, предвиждаща изрично прекратяването на договора за аренда на земеделска земя да се вписва в службата по вписванията. Разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАЗ е специална и от нея не могат да се черпят аргументи за вписване на факта на прекратяване и на договор за наем, който не попада в обхвата на регулираните от ЗАЗ обществени отношения. Поради изложеното посочената задължителна практика е неотносима и не може да обоснове релевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК противоречие. Неотносима е и практиката в определение № 721/17.07.2013 г. по гр. д. № 525/2013 г. на Окръжен съд – Хасково, в което е прието, че прекратяването на договор за аренда на земеделска земя е обстоятелство, което подлежи на вписване по силата на изрична разпоредба на закона – чл.27, ал.2 ЗАЗ.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 595 от 11.07.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 1196/2017 г. от Окръжен съд Стара Загора.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 595 от 11.07.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 1196/2017 г. от Окръжен съд Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :