О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
София, 26.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3424 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 869 от 18.05.2015 год. по гр.д.№ 350/2015 год. на Пловдивския окръжен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу Решение № 4480 от 24.11.2014 год. по гр.д.№ 7185/2014 год. на Пловдивския районен съд. Като е счел, че първоинстанционното решение е правилно, въззивният съд го е потвърдил. С него РС-Пловдив е уважил предявеният по реда на чл.422 ГПК от Е. И. П. срещу [фирма] иск за установяване съществуването за вземане за сумата 21000 лв. за което по реда на чл.418 вр.чл.417 т.3 ГПК е била издадена заповед за изпълнение в полза на П..
Ответникът по касация Е. И. П. е представил писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК в който сочи, че липсва основание за допускане на касационен контрол. Няма искане за присъждане на разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на въпроса: „Как следва да се доказва фактът на реалното предаване на парична сума, който факт е оспорен от заемополучателя и е от съществено значение за действителността на договора за заем, съответно – и за съществуване на акцесорното задължение за плащане на лихва?“. Позовава се на постановеното по реда на чл.290 ГПК Решени № 174 от 23.07.2010 год. по гр.д.№ 5002/2008 год. на IV г.о. на ВКС.
Становището на настоящия съдебен състав се основава на следното:
Между страните по делото е сключен на 07.01.2010 год. договор за заем с нотариална заверка на подписите за сумата 35000 лв. за срок до 15.01.2013 год. Заемателят е бил представляван от управителя Х. Д. Й.. В чл.2 на договора се сочи, че заемната сума реално е получена в деня на подписването му. Твърдението по исковата молба на заемодателя Е. П. е, че на 11.01.2013 год. му е била върната в брой сумата 14000 лв., за което по делото е представена разписка, подписана от заемодателя и от законния представител на заемателя Х. Д.. В разписката се сочи, че сумата се дължи по заем от 07.01.20110 год., както и глобалния размер на заема. След изтичането на срока остатъкът не е бил върнат, поради което по реда на чл.417 т.3 ГПК П. се е снабдил със заповед да изпълнение и изпълнителен лист.
Тезата на ответника-касатор [фирма] е, че не е доказано реалното предаване на сумата и тя е не е постъпила в счетоводството на дружеството. Била е оспорена автентичността на разписката и е била допусната почеркова експертиза за подписа на Д., но оспорването е оттеглено.
Съдилищата са счели за доказано предаването на заемната сума, като чл.2 от договора има значението на разписка. Зачели значението на разписката за частично погасяване на задължението, като потвърждаваща сключването на договора за заем и неговия размер.
Настоящият съдебен състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Това е така, поради обстоятелството, че с цитираното по-горе решение, съставът на IV г.о. на ВКС се е произнесъл по правния въпрос дали при договор за заем обещанието за връщане на сумата има значение на разписка и е отговорил отрицателно на този въпрос. Както неколкократно бе посочено, в случая в самия договор се съдържа изрично изявление, че сумата е получена реално и това е удостоверено от подписа на заемателя. Отделна разписка е съставена и за остатъка от задължението. Т.е. правният въпрос по който се е произнесъл съставът на Четвърто г.о. е различен от посочения в изложението. Въззивното решение не противоречи на цитираната по-горе съдебна практика, поради което касационен контрол не следва да бъде допуснат.
Ответник по касация не е искал присъждането на разноски и доказателства за сторени такива не са представени.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 869 от 18.05.2015 год. по гр.д.№ 350/2015 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.