3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
София, 27.12.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Дияна Ценева
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 521/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 278, ал. 1 вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от Н. Г. П. и К. Г. П. чрез адв. П. П. срещу определението от 17.02.2012 г. по ч. гр. д. № 2071/2012 г. на Софийския градски съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК.
Ответниците Н. Д. Ч., Н. Д. Д. и Г. Д. С. считат частната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С обжалваното въззивно определение е отменено определението от 06.12.2011 г. по гр. д. № 98/2010 г. на Софийския районен съд и жалбоподателите – ответници по иск с правно основание чл. 108 ЗС, са осъдени да заплатят на ищците Н. Ч., Н. Д. и Г. С. разноски за първоинстанционното производство в размер на 1 302.55 лева. Въззивният съд приел, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК разноските да бъдат възложени на ищеца – ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска.
С оглед приложението по чл. 274, ал. 3 вр. чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и данните по делото въпросът, от който зависи основателността на искането за разноски, уточнен от настоящия състав на ВКС с оглед правомощията му по т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК, е следният: дължат ли на ищците сторените от тях разноски по производството по иск по чл. 108 ЗС тези ответници, които са потърсили съдебна защита на вземането си за подобрения в имота, предмет на ревандикацията, и са упражнили правото си на задържане, но са признали правото на собственост на ищците и предявения иск и с поведението си не са дали за завеждане на делото.
Предпоставки по чл. 280, ал. 1, т.т 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос не са налице, тъй като жалбоподателите, на първо място, не са представили съдебна практика в подкрепа на довода, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на задължителна съдебна практика или че е налице противоречиво разрешаван въпрос.
На второ място разрешението, дадено от въззивния съд, е в съответствие с трайната съдебна практика по приложението на чл. 65, ал. 2 ГПК /отм./, сега чл. 78, ал. 2 ГПК. Отговорността за заплащане на разноски се поражда от наличе на неоснователно предизвикан правен спор, разноски, причинени от водене на дело по повод на този спор и съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращия разноски и отхвърля правното твърдение на отговарящия за разноски. Страната, срещу която е постановено решението, носи отговорност за разноски даже и да е положила най-голяма грижа да издири действителното правно положение, преди да предизвика делото.
Ответникът по уважен срещу него иск може да се освободи от отговорността за разноски, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Жалбоподателите твърдят, че посочените предпоставки в разглеждания случай са налице, но данните по делото сочат друго.
С отговора на исковата молба ответниците са оспорили иска – процесуално поведение, което са поддържали и в първото по делото заседание и са променили с изразено признание на иска едва в заседанието на първоинстанционния съд, в което са приключили устните състезания. Отговорността им за разноски не отпада предвид причината, мотивирала това поведение, което се свързва с въведеното правоотлагащо възражение за право на задържане на имота до заплащане на претендирани подобрения /за присъждането им е предявен и отделен иск/. Искът за ревандикация съдържа две части: установителна, с която се иска признаване на претендираното от ищеца право на собственост, и осъдителна – за предаване на владението върху имота, който ответникът държи без правно основание. Макар да не оспорва собствеността, като упражнява правото на задържане предвид претендирано насрещно парично вземане на подобрения, ответникът всъщност препятства възможността на ищеца да осъществява едно от правомощията си на собственик, а именно да владее имота. Следователно, налице е, от една страна, оспорване на иска, а от друга – такова извънпроцесуално поведение на ответниците, с което те са дали повод за завеждане на иска за ревандикация и което са и поддържали до определен етап от развитието на процесуалното правоотношение между страните по делото.
С оглед изложеното, след като е уважил предявения срещу тях иск, в съответствие със съдебната практика въззивният съд е възложил върху ответниците отговорността за направените от ищците разноски по делото. Жалбоподателите не са изложили оплаквания относно размера на разноските, присъден с обжалваното определение, а твърдят, че липсва основание да бъдат осъдени да ги заплатят на страната, в чиято полза е решено делото. Както се посочи обаче, налице са условията на чл. 78, ал. 1 ГПК за осъждането им да заплатят на ищците направените от тях разноски.
С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на ответниците по частната касационна жалба следва да се присъдят разноските за настоящото производство в размер на 150 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.05.2012 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 17.02.2012 г. по ч. гр. д. № 2071/2012 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Н. Г. П. и К. Г. П. да заплатят на Н. Д. Ч., Н. Д. Д. и Г. Д. С. разноски за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 150 /сто и петдесет лв./ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: