О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
София, 28.11. 2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на второ отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Ефремова
ч.т.д. № 2525/2019 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, [населено място] срещу определение № 309 от 25.07.2019 г. по в. т. д. № 433/2019 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 207 от 23.05.2019 г. по т. д. № 90/2018 г. на Хасковски окръжен съд. С първоинстанционния акт е оставена без уважение частната жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, имаща характер на молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на определение № 40 от 29.01.2019 г. по т. д. № 90/2018 г. на Хасковски окръжен съд, в частта за разноските, присъдени на ответника „Т.” АД /н/.
По съображения, подробно развити в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Частните касатори изразяват несъгласие с извода на въззивния съд за дължимост на претендираните от насрещната страна разноски с твърдението, че не следва да бъде ангажирана отговорността на банката за разноски предвид липсата на предвидените в чл. 78, ал. 2 и 4 ГПК предпоставки за това.
Ответникът по частната касационна жалба – „Т.” АД /н/, [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване акт.
За да потвърди определението на Хасковски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на синдиците на банката за изменение на постановеното от първата инстанция определение за прекратяване на производството по делото поради недопустимост, въззивният съдебен състав е приел, че в хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК достатъчно за присъждане на разноски на ответната страна е същите да са били поискани, като е без значение причината за прекратяването на делото, тъй като законът предвижда единствено наличието на резултата, а не на различните основания за постановяване на прекратяването.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК, касационното обжалване може да бъде допуснато при наличието на едно от изброените в чл. 280, ал. 1 т.1- т.3 и ал. 2 ГПК основания. В случая изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа твърдението, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Такъв конкретен въпрос обаче не е поставен. В края на изложението частните касатори са посочили единствено това, че „постановяването на определение по същество от касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона, тъй като ще се постанови съдебен акт, който ще установи следва ли и до каква степен трябва, в аналогични хипотези досежно разноските, съдът да аргументира не само правото на едната страна да ги претендира, но и задължението на другата да ги понесе“. Съобразно задължителните указания по т. 1 и т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК следва да е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Освен, че липсва конкретен правен въпрос, поддържаното от частните касатори основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено само бланкетно – чрез възпроизвеждане на законовия текст, без да е аргументирано наличието на предвидените в тази разпоредба две кумулативни предпоставки, което, съобразно постановките на т. 4 от цитирания тълкувателен акт, е достатъчно, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Настоящият състав намира, че касационният контрол не следва да бъде допуснат и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидно неправилно би бил съдебният акт, страдащ от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол.
В случая частните касатори изобщо не са обосновали твърдяната от тях очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, като такава не се констатира и от настоящия съдебен състав.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 309 от 25.07.2019 г. по в. т. д. № 433/2019 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: