О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.702
гр. София, 04.12.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на трети декември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№3242 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Ф+С А.” О. срещу определение №239 от 05.05.2015 г. по в.ч.т.д.№117/2015 г. на Ос Р.. С обжалваното определение е потвърдено определение №1558 от 20.03.2015 г. по гр.д.№1056/2054 г. на РС Русе, с което е прекратено производството по делото.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, поради незаконосъобразност на извода на въззивния съд относно недопустимостта на предявения иск за установяване на факт с правно значение.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се посочва, че с обжалваното определение въззивният съд, в противоречие с ТР №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС се е произнесъл по въпроса относно допустимостта на предявен отрицателен установителен иск, като се поддържа, че произнасянето по този въпрос има и значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявения от „Ф+С А.” О. иск, за признаване на установено, че към датата на въвод във владение по изп.д.№20108330404448, както и към 28.11.2011 г., когато съдебният изпълнител е премахнал своите стикери на входната врата на недвижимия имот и към 04.11.2012 г., когато е започнало преместването на слънчогледа от имота, в клетки 1 и 3 на сградата не е имало нито 1806.80 тона слънчоглед реколта 2011 г., нито 1 437.094 тона, нито 1631.08 тона, което да е било собствено на [фирма]. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като няма закон, който да предвижда такъв иск и да въздигне изрично в предмет на установителен иск, такъв факт, а между страните е водено дело за правоотношението, по което дело с влязло в сила решение, на основание чл.108 от ЗС „Ф+С А.” О. е осъдено да предаде на [фирма] 1631.08 тона слънчогледово семе, реколта 2011 г., като въпросите относно собствеността на това семе и относно дължимостта му се обхващат от силата на пресъдено нещо и не могат да бъдат пререшавани.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Формулираният в изложението въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд, но в случая не са налице допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК – на първо място в ТР №8/2012 г. на ОСГТК, не се съдържа отговор на въпроса за допустимостта на иск за установяване съществуването или не на факт с правно значение извън предвидените в закона случаи. От друга страна освен, че позоваването на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК е бланкетно и не са изложени доводи за значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, дори и да се приеме за надлежно въведено, въпросът не може да се квалифицира като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая не е осъществена нито една от хипотезите, с които, предвид разясненията на т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК, законодателят е обвързал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – разпоредбите на чл.124, ал.4 и на чл.299, ал.1 от ГПК, установяващи съответно недопустимост на предявяване на иск за установяване съществуване или несъществуване на факти с правно значение, извън предвидените в закона случаи и недопустимост на пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, са ясни и непротиворечиви, като по приложението им е формирана многогодишна константна, а и задължителна практика на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №239 от 05.05.2015 г. по в.ч.т.д.№117/2015 г. на Ос Р..
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.