О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
София, 06.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1248/2011 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 26.08.2011 г. по гр.д. № 13633/2010 г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението от 05.03.2009 г. по гр.д. № 2603/2007 г. на Софийски районен съд, с което е допусната делба на УПИ ІІІ- 883 в кв. 10 по плана на [населено място], м. Н. ”Х. Д.- М.”, с площ от 520 кв.м между съделителите Ц. Р. Г., М. Т. Г., М. Д. М., Н. Д. Ц., С. М. А., С. М. В., М. С. Т., В. С. Н. и [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], при посочените в диспозитива квоти за всеки от съделителите и е изключен от участие в делбата Български туристически съюз.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от Български туристически съюз / Б.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпрос, по които счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване: разполага ли съсобственик на недвижим имот с възможност да не ползува ефективно съсобствената си идеална част и възможно ли е трето лице, на което е предоставена за ползване идеална част от недвижим имот, да придобие собствеността върху нея на основание придобивна давност, ако не е владял тази част. Счита, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация Общинска фирма [фирма] в писмен отговор изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе , взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че първоначално имотът е принадлежал на М. Г. Д.. През 1930 г. той продал 1/2 ид. част от него на М., В. и И. Г. Т.. През 1949 г.на основание ЗОЕГПНС от М. Д. е била одържавена принадлежаща му 1/2 идеална част, за което е съставен Акт за държавна собственост № 1986/ от 04.10.1949 г. Върху същия има извършени няколко отбелязвания, първото от което е от 11.ХІ. 1958 г. затова, че през 1958 г. имотът е бил предоставен в замяна на ТПК ”В.” срещу друг имот на кооперацията. Следващото отбелязване е с дата 01.11.1973 г., че сградите са разрушени, а имотът се ползва за гара на фабрика”Д. С.”. Според последното отбелязване от 19.02.1988 г., имотът по акта / канцелария и работилница на 44 кв.м. застроена площ с полумасивна конструкция и обща площ на парцела 340 / се ползва от ПП ”Л.”.
Установено е също, че с нотариален акт № 54/68 г. В. Т., М. Т. и И. Т. продали на Б. собствената си ? ид. част.
Въззивният съд е приел, че ищците- физически лица, се легитимират като съсобственици общо на ? ид. част от процесния недвижим имот на основание наследствено правоприемство от М. Д. и реституция по ЗВСОНИ. Собственик на другата ? ид. част от имота /54/108 ид. части/ е [фирма], като основанието за придобиване на правото на собственост е давностно владение в периода 1995-2005 г. Изводът е обоснован с това, че независимо, че ? е била собственост на Б., целият имот е бил предоставен за ползване на ПП ”Л.”, на базата на което е било образувано Специализирано предприятие за трудоустроени лица ” Л.”, преобразувано в Общинска фирма ”Л.” при действието на Указ № 56, която с решение от 21.09.1995 г. на Столичен общински съвет заедно с няколко общински фирми, е преобразувана в Еднолично акционерно дружество с общинско имущество ”Л.”.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви за настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса ако трето лице упражнява владение върху имот, който е съсобствен на няколко лица, може ли да придобие по давност идеалната част само на някой от съсобствениците, в какъвто смисъл са формулираните от касатора правни въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.08.2011 г. по гр.д. № 13633/2010 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 40 лв. и в същия срок представи доказателства за това в деловодството на съда, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: