4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
София, 07.08.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора .………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 754 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4217 от 9.VІІ.2012 г. на П. П. Т. от [населено място], област Д., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-Б. против въззивното решение № 161 на Добричкия ОС, ГК, от 15.V.2012 г., постановено по гр. дело № 257/2012 г., с което е частично потвърдено първоинстанционното решение № 147/13.ХІІ.2011 г. на РС-Балчик по гр. дело № 11/2011 г.: досежно признаването за установено в пр-во по чл. 422, ал. 1 ГПК, че Е. М. К. от [населено място] пазар, област Шумен има вземане срещу настоящия касатор в размер на сумата от 10 226 евро /десет хиляди двеста двадесет и шест евро/, „обективирана в запис на заповед от 12.І.2009 г.”, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 16.VІІІ.2010 г. – дата на подаване на заявлението за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК и до окончателното погасяване на това вземане, докато в останалата част на решението на първостепенния съд – досежно признаването за установено, че процесното вземане в размер на 10 226 евро „представлява заета сума”, същото е било обезсилено – като постановено plus petitum.
Оплакванията на касатора П. П. Т. са за постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от състава на Добричкия ОС съществени нарушения на процесуални правила. Поради това се претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Добричкия ОС с оглед „извършване на ново съдопроизводствено действие, а именно: за разглеждане на задължението, породено от процесния запис на заповед, във връзка с каузалното правоотношение, за обезпечаване на изпълнението по което се твърди, че е издаден менителничния ефект”. И. е довод, че неправилно в обжалваното въззивно решение е било прието, че в производството по чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 9 ГПК „съдът извършва проверка за съществуването на каузално правоотношение, само ако длъжникът е направил възражения в тази насока”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът П. П. Т. обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Добричкият ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в две постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от първото отделение на неговата търговска колегия (Р. № 149/5.ХІ.2010 г. по т.д. № 49/2010 г. и Р. № 52 от 22.V.2009 г. по т. д. № 695/2008 г.) по следния процесуалноправен въпрос: „Необходимо ли е за успешното провеждане на установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК ищцовата страна да докаже и наличието на каузално правоотношение, за обезпечаването на което е издаден записа на заповед /каквото каузално правоотношение сам ищецът е твърдял/ или е достатъчна само проверката за редовността на менителницата от външна страна”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Е. М. К. от [населено място] пазар, област Шумен писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Шумен както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова част, претендирайки за потвърждаването му – като правилно /обосновано и законосъобразно/, а също и за присъждане на разноски, но без да са били представени доказателства, че такива са били направени за настоящето касационно производство.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Добричкия ОС, касационната жалба на П. П. Т. от [населено място], [община] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да уважи положителния установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК, Добричкият ОС е приел, че възраженията на ответника настоящ касатор по него са били „срещу редовността на ефекта от външна страна”, но са останали недоказани. Докато по същия иск кредиторът е „освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си” и затова в пр-вото по чл. 422, ал. 1 ГПК съдът извършва проверка за съществуване на каузално отношение, „само ако длъжникът е направил възражение за наличието на такова правоотношение, за обезпечаването на изпълнението на което е издаден записът на заповед”. Изрично в мотивите към атакуваното въззивно решение Добричкият ОС се е позовал на задължителна практика на ВКС, обективирана в две постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на състави от първото отделение на неговата търговска колегия: 1./ Р. № 5/2.ІІ.2012 г. по т. д. № 75/2011 г. и 2./ Р. № 149/5.ХІ.2010 г. по т. д. № 49/2010 г. Второто от тях е същото онова, на което касаторът се позовава в изложението към жалбата си по релевирания от него процесуалноправен въпрос и с него е било прието следното: За успешното провеждане на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът заявител в заповедното пр-во, „при направено възражение от длъжника за наличие на каузално правоотношение” (Б..- курсивът е на настоящия състав на ВКС) за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед, послужил като документ за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 9 ГПК, не е достатъчно само да се провери редовността на менителницата от външна страна, но и ищецът следва да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът – погасяването му. По аргумент за противното обаче, ако възражение от страна на длъжника в горния смисъл въобще не е било направено, заявителят в заповедното пр-во няма задължение в исковия процес по чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК да установява пораждане на задължение по каузално правоотношение – достатъчно е възвикването на това по абстрактната правна сделка по чл. 535 и сл. ТЗ. В заключение, напълно неотносимо към релевирания от касатора П. П. Т. в изложението по жалбата му процесуалноправен въпрос представлява решение № 52/22.V.2009 г. на І-во т.о. по т д. № 695/08 г., на което той се позовава, тъй като последното е било постановено по осъдителен иск с правно основание по чл. 240 ЗЗД, т.е. въпросният съдебен акт не отговаря на базисното изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да разрешава същия правен въпрос.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 161 на Добричкия окръжен съд, ГК, от 15.V.2012 г., постановено по гр. дело № 257/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2