О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
София, 08.12.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 1168/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] –гр.Стара З., срещу въззивно решение №564 от 13.10.2014г., постановено по в.т.д.№726/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд, І-ви състав, с което е потвърдено решение №68 от 28.02.2014г., постановено по т.д.№206/2013г. по описа на Старозагорски окръжен съд.
В касационната жалба на [фирма] се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в хода на производството ищецът [фирма] – [населено място], не е доказал, че е доставил на [фирма] фактурираните с фактура №[ЕГН]/16.11.2009г 264.44 тона цимент. Излагат се съображения, че независимо от обстоятелството, че представената фактура №[ЕГН]/16.11.2009г. е отразена в счетоводството на двете дружества, същата не удостоверява факта на доставката. В тази връзка се поддържа, че неправилно с въззивното решение е прието, че [фирма] дължи на ищеца цената на стоката. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски по делото за всички инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване със следните въпроси, за които счита, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК :
1.”Достатъчно ли е само представена фактура без други доказателства по делото от страна на ищеца по делото, за да се докаже договорка и доставка между страните по делото?”
2.”Допустимо ли е да се представят от ищеца едни и същи доказателства /товарителница/ за доставка по различни фактури и по различни дела?”
3.”С какви доказателства , допустими по ГПК, следва да бъде доказано и кой е носителят на доказателствената тежест в процеса при липса на извършена доставка на материали?”
В писмен отговор, депозиран в срока по чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация [фирма], поддържа, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради липсата на законовите предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №68 от 28.02.2014г., постановено по т.д.№206/2013г. по описа на Старозагорски окръжен съд, е осъдено ответното дружество [фирма] да заплати на ищеца [фирма] сумата 40 935.31 лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на цената по договор за доставка на цимент, за което е издадена фактура №[ЕГН]/16.11.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати на ищеца сумата 12 651.72 лв., натрупана мораторна лихва за забава за периода от 9.07.2010г. до 9.07.2013г. и разноски по делото.
С обжалваното въззивно решение №564 от 13.10.2014г., постановено по в.т.д.№726/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд, е потвърдено решението на Старозагорския окръжен съд. Въз основа на приетото пред първата инстанция заключение на вещото лице по извършената счетоводна експертиза, въззивният състав е приел за установено, че представената с исковата молба фактура №[ЕГН]/16.11.2009г. за доставката на 264.44 тона цимент с посочена стойност от 40 935.31 лв. с ДДС, е осчетоводена в счетоводствата на двете дружества – страни по спора. Във въззивното решение е посочено, че съгласно счетоводните записвания при ответника стоките по процесната фактура са получени и заприходени количествено и стойностно в счетоводна сметка 302/1. Съдът е приел за установено, че макар фактурата да не е подписана от представител на ответника, същата е осчетоводена от него и че ответникът е ползвал данъчен кредит по фактурата. Процесната фактура е описана в дневника за покупки на [фирма] през месец декември 2009г. и е описана в справката-декларация по ЗДДС за съответния данъчен период. Съдът е приел за установено, че не е извършено плащане от страна на ответника на сумата, отразена във фактурата.
На базата на така установената фактическа обстановка въззивният състав е приел, че е ангажирана договорната отговорност на ответника [фирма] за заплащане на исковата сума на основание чл.327 ал.1 ТЗ, както и че ответникът дължи лихви за забава по чл.86 ЗЗД. Решаващият аргумент на съда да приеме, че е извършена доставката на 264.44 тона цимент, са действията на ответника, свързани с осчетоводяване на фактурата от ответното дружество, вписването на количествата стоки в дневниците за покупките на търговеца, включването на фактурата в данъчната декларация по ЗДДС и тегленето от ответника на данъчен кредит в пълния размер от 6 822.25 лв. Прието е също, че с тези си действия на основание чл.301 ТЗ ответникът е потвърдил задължението за заплащане на сумата по фактурата – същият не се е противопоставил на извършените действия без представителна власт до датата на предявяване на иска.
Поставените от касатора въпроси не отговарят на общото изискване по чл.280, ал.1 ГПК според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а именно – правните въпроси да са от значение за изхода на конкретното дело и за формиране решаващата воля на съда. Въпросът – ”Достатъчно ли е само представена фактура без други доказателства по делото от страна на ищеца по делото, за да се докаже договорка и доставка между страните по делото?” не е релевантен като предпоставка за допускане на касация, тъй като според въззивният съд процесната доставка е доказана не със самата фактура, а с обстоятелството, че фактурата е осчетоводена от ответното дружество, че е вписвана в дневниците за покупко-продажба и че в справките-декларации по ЗДДС, както и че въз основа на нея е ползван данъчен кредит. Аналогично не представлява значим за делото въпрос -”Допустимо ли е да се представят от ищеца едни и същи доказателства /товарителница/ за доставка по различни фактури и по различни дела?”, защото решението на съда не е обосновано с представена товарителница от ищеца. Третият въпрос – ”С какви доказателства , допустими по ГПК, следва да бъде доказано и кой е носителят на доказателствената тежест в процеса при липса на извършена доставка на материали?” не е формулиран като конкретен правен въпрос по см. на чл.280 ал.1 ГПК, за който да може да се приеме, че е налице някоя от допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 до т.3 ГПК.
Липсата на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда посочената от касатора допълнителна предпоставка за това – по чл.280 т.1 т.3 ГПК. Отделен е въпросът, че съществува константна съдебна практика на ВКС, обективирана в поредица решения, постановени по реда на чл.290 ГПК /решение №46 от 27.03.2008г. по т.д.№454/2008г., решение №42 от 15.05.2010г. по т.д.593/2009г., решение №96 от 26.11.2009г. по т.д.№380/2008г., решение №103 от 11.07.2014г. по т.д.№2334/2013г. и др./, съобразно която практика, отразяването на фактурата в счетоводните регистри на двете страни, вписването й в дневниците за покупко-продажба и в справките-декларации по ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит по сделката от задължената страна, съставляват признание за възникването и размера на задълженията, за които е съставена фактурата. Касаторът не твърди и не доказва наличие на необходимост от промяна, допълване или осъвременяване на съществуващата съдебна практика като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Към отговора на касационната жалба е представен списък за разноските на ответника по касация и договор за правна помощ. В самия отговор обаче липсва искане за присъждане на разноски. С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес и съобразно разпоредбата на чл.80 ГПК, предвиждаща страната „да е поискала присъждане на разноски”, настоящият състав намира, че разноски не следва да се присъждат в полза на ответното дружество.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №564 от 13.10.2014г., постановено по в.т.д.№726/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд, І-ви състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :