О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
София, 29.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Димитрова гр.д.№ 3991 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „АБ“А. , гр. Х. срещу решение № 230 от 20.06.2008 год. по гр.д. № 229/2008 год. на Хасковския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението от 13.02.2006 год. по гр.д. № 1184/2002 год. на РС Х. С нея е бил уважен до размера на 1500 лв. предявеният от К. Т. Х. иск, с правно основание чл.200 КТ, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на професионално заболяване, изразяващи се в разликата между получаваното трудово възнаграждение и пенсията за инвалидност. Решението в частта му, с която въззивният съд е приел за неоснователен искът на Х. за сумата над посочения размер, като необжалвано, е влязло в сила.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът твърди, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с данните по делото, сочещи наличието на намалена трудоспособност до 60%, поради наличието на общо заболяване. Счита, че произнасянето на ВКС „има огромно значение за прилагането на закона за в бъдеще – касае се за точното приложение на закона – особено на чл.200 КТ“.
Твърдението на касатора обективира основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, въпреки посочването в изложението на касационните основания по чл.281, т. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба И. а. „П” гр. С. и К. Т. Х. от гр. Х., не депозират писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен оценяем иск по чл. 200 КТ, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обуславящият по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК правен въпрос не е формулиран от касатора, а и липсват аргументи в изложението, анализът на чието съдържание евентуално би спомогнал да се стигне до извода, кой правен въпрос би имал значение за развитието на правото и точното прилагане на закона. Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, предпоставка за допускане на касационен контрол е наличието на материалноправен или процесуалноправен въпрос, произнасянето по който е обусловило изхода на спора по делото. За да е налице предпоставката по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, би следвало това да е правен въпрос, по който липсва установена съдебна практика или произнасянето по него би довело до нова или различна аргументация по въпрос имащ значение за развитието на правото.
Тези предпоставки в случая не са налице, поради което липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение. Тези основания касаят правилността на обжалваното решение при разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване. В изложението към касационната жалба не е обосновано наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл. 200 КТ или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочения законов текст.
По изложените съображения и на основание чл.288, вр. с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 230 от 20.06.2008 год. по гр.д. № 229/2008 год. на Хасковския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 1* от 13.02.2006 год., постановено по гр.д. № 1184/2002 год. на РС- Х.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: