О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
София, 16.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 687 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. О. К. против решение от 09.06.2008г., постановено по гр.д. № 1438/2006г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 24.02.2006г., постановено по гр.д. № 12154/2004г. на СРС. С последното е отхвърлен иска, предявен от касатора против К. В. П. по чл. 108 от ЗС за ревандикация на апартамент № 1* находящ се в гр. С. ж.к.”Д”, бл. 29 вх. Б, ет. 14 със застроена площ 41,98 кв.м., ведно с таванско помещение № 1* с площ 2,68 кв.м., ведно с 0,796% ид.ч. от общите части на сградата.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищецът не се лигитимира за собственик на основание покупко-продажба, сключена с н.а. № 74,т.1/10.09.2004г., защото праводателят му “С” АД не е бил собственик. Съдът е намерил, че дружеството прехвърлител не е придобило правото на собственост въз основа на заповед 24/28.07.1994г. и договор за продажба от общината, по който той е купувач от 13.02.1995г., защото на основание пар.7 т.5 от ЗМСМА общинска собственост стават само жилищата, строени по реда на чл. 117 от ЗТСУ и са предназначени за оборотни жилища, или за социално слаби семейства, а процесното жилище е отдадено под наем от ведомствен ръководител на който е предоставно за ползване. Затова е прието, че то не е станало общинско. Съдът е преценил за неоснователно и възражението за придобивна давност от касатора, изтекла в полза на прехвърлителя му, тъй като до 1996г. действа забраната на чл. 86 от ЗС, а от тази година до 2004г., когато е станало разпореждането не е изтекъл изискуемият се 10 годишен срок за недобросъвестното владение.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на извода, че е приложим пар.7 от ЗМСМА, а не, че се касае за прехвърляне на право на строеж от Общината и са приложими нормите на НДИ и ЗС.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираните в касационната жалба и изложението към нея съществени правни въпроси са: може ли общината да прехвърли на търговско дружество право на строеж когато сградата е вече построена, придобива ли преобразувано еднолично търговското дружество с държавно участие апартаменти в жилищен блок, който е изградило докато е било държавно предприятие, или те стават общинска собственост и как следва да се прехвърля правото на собственост на частни лица върху тях.
Касаторът обосновава допускането до касация с това, че тези материално правни въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 92 от ЗС, като развива тезата, че общината е придобила правото на собственост върху жилищния блок № 29 вх. Б по приращение и поради това го е прехвърлила възмездно на дружеството, което го е продало на ищеца. Това е основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, но касатора не конкретизира само това основание, а препраща към всички основания по ал.1 на този текст.
Ответникът по касация не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Съдът намира, че повдигнатите правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона – пар.7,т.5 от ЗМСМА и за развитие на правото. Съгласно този текст стават общинска собственост жилищните обекти, изградени по реда на чл. 117 от ЗТСУ, за оборотни жилища или за социални мероприятия, включително за отдаване под наем на социално слаби семейства. По приложението на това основание /по т.5/ за възникване право на общинска собственост няма практика на ВКС, а нормата явно е неясна, щом съдът е възприел, че общински на това основание могат да бъдат само жилищата, които са строени за оборотни, или за настаняване на социално слаби семейства. Нормата не е тълкувана във връзка с чл. 117 от ЗТСУ /отм/, към който препраща. Затова съдът намира, че следва да допусне до касационно обжалване атакуваното решение на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно против решение от 09.06.2008г., постановено по гр.д. № 1438/2006г. на СГС по касационна жалба, подадена от М. О. К.,
У. на касатора да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 256 в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: