О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 703
София, 13.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 21 юни 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 631/10 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Я. Я. чрез нейния пълномощник адв. П. С., против решението на Софийски градски съд, постановено на 29.01.2010 г. по гр.д. № 3375/08 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че като е допуснал делба на процесния недвижим имот само между нея и ищцата по делото като наследници на Я. Я. Й., въззивният съд е нарушил правата на останалите съсобственици на същия, които черпят права по наследяване от Б. Ф. Й., чието право на собственост върху имота към момента на образуване на ТКЗС е било признато с влязлото в сила решение по гр.д. № 536/02 г. на Софийски районен съд.
В уточнение към касационната жалба сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по въпроса дали наследяването по закон представлява правно основание за възникване на съсобственост и за задължението на съда в делбеното производство да изследва дали имотът е съсобствен и между кои лица. Позовава се на решение № 1651 от 12.08.1969 г. по гр.д. № 1137/69 г.на ВС, І г.о.; решение № 229 от 19.04.2006 г. по гр.д. № 813/05 г. на ВКС, І г.о.; определение от 15.01.2002 г. по ч.гр.д. № 4351/01 г. на Софийски градски съд; решение № 14 от 11.01.1980 г. по гр.д. № 2559/79 г. на ВС, І г.о.; определение № 128 от 11.11.2008 г. по гр.д. № 3580/08 г. на ВКС, V г.о., ТР № 181997 г. по гр.д. № 11/97 г. на ОСГК; решение № 1630 от 05.01.2010 г. по гр.д. № 5357/09 г. на Административен съд София- град.
Ответницата по касация Л. Я. Н. изразява становище, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като поставените от жалбоподателката правни въпроси нито са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, нито са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 16.06.2008 г. по гр.д. № 7368/07 г., с което е допуснато извършването на съдебна делба на недвижим имот – дворно място, цялото с площ 1029 кв.м., съставляващо УПИ VІІ- 476 в кв. 29 по плана на [населено място], местност кв. С., заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 40 кв.м., между съделителките Л. Я. Н. и Н. Я. Я., при равни права- по ? ид. част за всяка от тях. Прието е, че процесният имот е останал в наследство от техния баща Я. Я. Й., починал на 31.08.1981 г., а след смъртта на съпругата му през 2006 г. страните по делото – Н. Я. и Л. Н., са останали единствени наследници. Съдът е намерил за неоснователно възражението на жалбоподателката Н. Я., че процесният имот е останал в наследство от Б. Ф. Й. и поради това като страни по делото следва да участвуват всички нейни наследници. Обосновал се е с това, че влязлото в сила решение по гр.д. № 536/02 г. на Софийски районен съд е постановено по иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и с него действително е признато, че Б. Й. е била собственик на ливада в м.”М. могила” от 0.800 дка, но не е установено този имот да е идентичен с процесния. Освен това имотът е бил застроен от бащата на страните с жилищна сграда още през 1954-1955 г. и не е бил внесен в ТКЗС, поради което е могъл да бъде обект на придобивна давност. В обобщение съдът е заключил, че влязлото в сила решение по гр.д. № 536/02 г. на Софийски районен съд и останалите събрани по делото доказателства не оборват удостовереното с нотариален акт № 174/63 г. право на собственост на наследодателя на страните Я. Я. Й., придобито на основание давностно владение.
Поставеният в уточнението към касационната жалба правен въпрос дали наследяването по закон съставлява правно основание за възникване на съсобственост, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В правната доктрина и в константната съдебна практика няма съмнение, че наследяването по закон и по завещание е едно от основанията за възникване на съсобственост, когато наследодателят е оставил двама и повече наследници. Това е приел и въззивния съд за да допусне извършването на съдебна делба на процесния недвижим имот между наследниците на Я. Й..
Следващият правен въпрос, касаещ задължението на съда в делбеното производство да изследва дали имотът, предмет на иска за делба, е съсобствен и между кои лица, също не е разрешен с обжалваното въззивно решение в противоречие с константната съдебна практика. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, проследил е статута на процесния имот от 1954 г. насам и е изложил подробни съображения защо приема, че към момента на смъртта си прекият наследодател на страните е бил собственик на този имот. Съдебно- техническата експертиза по делото не е установила идентичност на процесния урегулиран поземлен имот с притежаваната преди образуване на ТКЗС от Б. Й. Ливада в м. ”М. могила”. Но дори и това да е така, обстоятелството, че към момента на образуване на ТКЗС собственик на имота е била майката на наследодателя – Б. Й., не изключва възможността в по- късен момент правото на собственост да бъде придобито от друго лице, в случая от нейния син Я. Й..
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице сочените от жалбоподателката предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 29.01.2010 г. по гр.д. № 3375/08 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: