3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 703
гр. София, 14.10.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 606 по описа за 2010г.
Производството е образувано по частна касационна жалба на О. В. Г. от гр. С., подадена чрез процесуалния му представител адв. Н. Г. срещу определение № 6701 от 04.05.2010г. по ч. гр. дело № 3597/2010г. на Софийски градски съд, ІІ-Д гражданско отделение в частта, с която е потвърдено определението от 04.12.2009г. по гр. дело № 48798/2009г. на Софийски районен съд, 38 състав, с което е постановено спиране на изпълнението по изп. дело № 20098380404943 по описа на ЧСИ М. Б., образувано по издадената от СРС по гр. дело № 48798/2009г. заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Наведени са доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, по който няма установена задължителна съдебна практика на ВКС – основателно ли е искането за спиране на изпълнението на основание чл. 420, ал. 2 ГПК с оглед представените от длъжниците писмени доказателства.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, намира, че подадената частна жалба е процесуално недопустима.
С обжалваното определение въззивната инстанция е потвърдила определението на Софийски районен съд за спиране на изпълнението по изп. дело № 20098380404943 по описа на ЧСИ М. Б., образувано по издадените от първоинстанционния съд по гр. дело № 48798/2009г. изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.
Съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и са постановени за пръв път от въззивен съд. Определението по чл. 420 ГПК не е от категорията на съдебните актове по чл. 274, ал. 1 ГПК. С въззивното определение не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а само изпълнението на присъденото вземане по това дело, поради което не попада сред визираните в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК съдебни актове, които могат да бъдат атакувани с частна касационна жалба. Определението не е от категорията и на предвидените в чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК актове, тъй като с него не се разрешава по същество правен спор относно съществуването на вземането, предмет на проведеното заповедно производство, а само се гарантира защитата на длъжника срещу евентуалната незаконосъобразност на предприетото въз основа на заповедта за изпълнение изпълнително производство до приключване на производството по чл. 422 от ГПК за съдебно установяване на вземането.
Действащата понастоящем практика на ВКС е в смисъл, че определенията по чл. 420 ГПК са извън кръга определения по чл. 274, ал. 3 ГПК и не подлежат на касационно обжалване. В този смисъл са определение № 614 от 09.11.2009г. по ч. т. д. № 589/2009г., ВКС, ТК, I т. о., определение № 306 от 27.04.2010г. по ч. т. д. № 257/2010г., ВКС, ТК, II т. о., определение № 434 от 04.06.2010г. по ч. т. д. № 277/2010г., I т. о., ТК, определение № 498 от 05.07.2010 г. по ч. т. д. № 288/2010г., ВКС, ТК, II т. о., определение № 394 от 18.05.2010г. по ч. т. д. № 363/2010г., ВКС, ТК, I т. о.
С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав се присъединява към преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище по въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на определенията по чл. 420 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на О. В. Г. от гр. С. срещу определение № 6701 от 04.05.2010г. по ч. гр. дело № 3597/2010г. на Софийски градски съд, ІІ-Д гражданско отделение в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на ВКС на РБ, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.