4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 703
С., 15.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 380 /2010 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на “К. 2000” ООД, [населено място] против постановеното от Софийски градски съд определение № 12605 от 05.11.2009 год., по ч.гр.д.№ 10531/2009 год., с което е оставена без уважение частната жалба на ЮЛ- търговец срещу разпореждането на Софийски районен съд № 487/ 30.06.2009 год., по гр. д.№ 28736/2009 год..
С първоинстанционния съдебен акт, на осн. чл.411, ал.2, т.1 ГПК, е отхвърлено подаденото от “К. 2000” ООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника О. Т. М. за сумата 5 480 лв., представляваща главница на задължението по “писмен частен документ” и 2 239.60 лв. –лихва за забава за периода 30.07.2006 год. – 01. 06.2009 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалните правила, поради което се иска отмяната му.
Частният жалбоподател поддържа, че подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника О. Т. М. за посочената сума, е редовно и отговаря на изискванията на процесуалния закон, относно въведените от законодателя задължителни реквизити, вкл. и обстоятелствата, от които произтича конкретното му вземане – подписан от последния, като поръчител на [фирма] , частен писмен документ от 10.06.2006 год. за безусловно и неотменимо плащане без протест на сумата 5 480 лв. в деня на подписването – 30. 07.2006 год., като съдържанието му е съобразено с утвърдения като Приложение № 1 към чл. 3 от Наредба № 6/2008 год. на министъра на правосъдието, образец, в който вида на документа не се включва.
Позовавайки се на така сочените пороци частният касатор иска отмяна на обжалваното определение и уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на твърдяното парично задължение.
В депозирано към частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, към което чл.274, ал.3 ГПК препраща, е обосновано с твърдението, че по значимия за крайния правен резултат по делото процесуалноправен въпрос / неправилно квалифициран като материалноправен/- дали записът на заповед може да е годно основание за образуване на производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е налице противоречива съдебна практика. Като израз на същата са приложени към частната жалба разпореждане на Гълъбовския районен съд от 07.09.2009 год., по гр.д.№ 261/2009 год.; разпореждане на СРС по гр. д.№ 28736/2009 год. с издадени въз основа на последните заповеди за изпълнение по чл.410 ГПК и е цитирано и определение на СГС от 15. 11. 2009 год., по гр.д.№ 10531/2009 год..
Едновременно с визираното противоречие, частният жалбоподател счита, че при липсата на съдебна практика във вр. с конкретно формулирания въпрос на процесуалното право и необсъждането му в ТР № 1/2004 год. на ОСТК на ВКС, този въпрос се явява и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК не е взела становище нито по допускане на касационното обжалване, нито по същество на наведените от частния жалбоподател касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от страната доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу съдебен акт на въззивния съд, от категорията посочени в чл.274, ал.3, т.2 ГПК, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
За да потвърди разпореждането на първостепенния съд за отхвърляне подаденото от “К. 2000” ООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по общия ред на чл.410 ГПК, въззивната инстанция е възприела изцяло, като основани на процесуалния закон изводите на СРС, че то не отговаря на въведените с чл.410, ал.2 ГПК, във вр. с чл. 127, ал.1, т.4 ГПК изисквания и тази му нередовност, при отсъствието на създадена от законодателя процесуална възможност, извън хипотезата на чл.425, ал.2 ГПК – неизползван образец или използван неправилен образец, за отстраняването и в хода на производството по делото по указания на съда, обуславя приложението на чл.410, ал.2, т.1 ГПК.
Изложени са съображения, че доколкото в съдържащото се в чл.410, ал.2 ГПК препращане към чл.127, ал.1,т.4 ГПК се включва и конкретно изложение на обстоятелствата, от които вземането на заявителя произтича, то само бланкетното посочване, че произходът му е въз основа на “писмен документ” не е достатъчно за се приеме индивидуализацията му в степен, позволяваща осъществяване на дължимата от съда проверка дали претендираното вземане е сред предвидените от закона .
Позовавайки се на съществуващо различие в законовата регламентация на общото заповедното производство по чл.410 ГПК и в производството по чл.418 ГПК, във вр. с чл. 417 ГПК, СГС е отрекъл в хипотезата на издаване заповед за изпълнение по общия ред, да е оправомощен въз основа единствено на приложения от заявителя менителничен ефект, без последният да е изрично посочен в заявлението на страната, като вид документ, от който вземането произтича, да го преценява относим за индивидуализацията на същото.
Следователно, доколкото въззивният съд не е потвърдил постановения от СРС отказ за издаване на заповед за изпълнение по общия ред, по съображения, че записът на заповед, като документ по чл.417, т.9 ГПК не може да послужи за основание за издаване на заповед по реда на чл. 410 ГПК, нито е отрекъл, че факултативният характер на двете разновидности на заповедното производство позволява на кредитора по своя едновластна преценка да избира между тях, то поставеният от частния жалбоподател въпрос на процесуалното право, макар и важен, няма обуславящо за изхода на конкретното заповедно производство значение, с което главната предпоставка за допускане на касационното обжалване в случая е останала недоказана.
Нещо повече, дори да се приеме, че така формулираният въпрос има твърдяното от частния касатор обуславящо значение за решаващите правни изводи на въззивния съд, поради което попада в обсега на чл. 280, ал.1 ГПК, то не са налице визираните критерии за селекция.
Цитираното определение на СГС не само не е приложено, поради което не може да се извърши преценка дали е окончателно, но предвид дадените с т.3 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата в страната разяснения, същото, както и разпорежданията, не са от категорията съдебни актове, формиращи съдебна практиката по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, поради което обективно не могат да бъдат източник на противоречие.
Що се касае до основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, то съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС точното прилагане на закона по смисъла на цитирания критерий за селекция е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но неправилна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен въпрос на материалното или процесуално право е предпоставено от непълнота на закона или от необходимост от корективно тълкуване на приложимата правна норма, целящо да отстрани съществуваща нейна неяснота, а такива данни по делото- отсъстват.
Отделен в тази вр. остава въпросът, дали въззивният съд правилно е приложил процесуалния закон, но при липсата на предпоставките за допускане на касационното обжалване, обосновката на които е възложена в изключителна тежест на частния жалбоподател, за настоящия съдебен състав липсва процесуална възможност да се произнесе по основателността на наведените в тази вр. касационни основания.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд определение № 12605 от 05.11.2009 год., по ч.гр.д.№ 10531/ 2009 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: