О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 703
София, 19.12.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети десети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2898/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба (неправилно наименована частна касационна жалба) на Администрацията на Министерския съвет срещу определение №345 от 09.08.2018г., постановено по ч.т.д.№451/2018г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ТО, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Администрацията на Министерския съвет срещу определение №945/22.05.2018г. по т.д.№275/2018г. на Пловдивски окръжен съд.
В частната жалба се поддържа, обжалваното определение е неправилно е и следва да бъде отменено. Сочи се, че жалбоподателят е юридическо лице, активно легитимирано да обжалва определението на окръжния съд, с което е допуснато обезпечение на иска на „Доли Медия Студио” ЕООД чрез налагане на запор върху вземане на „Глобъл Комюникейшън Нет” АД срещу Администрацията на Министерския съвет. Твърди се, че с наложената обезпечителна мярка се накърнява правната сфера на жалбоподателя, тъй като длъжникът „Глобъл Комюникейшън Нет” АД няма вземане за неустойка към Администрацията на Министерския съвет, респ., тъй като наличието на такова вземане е предмет на висящ съдебен спор. Допълнително се излагат доводи, че наложената обезпечителна мярка е незаконосъобразна с оглед разпоредбите на чл.519, ал.1 и чл.393, ал.2 ГПК, забраняващи допускането на обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на запор върху вземания на длъжника срещу държавни учреждения.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от „Доли Медия Студио” ЕООД, в който се поддържа, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Сочи се, че с наложената обезпечителна мярка от Пловдивския окръжен съд – запор върху вземането на длъжника „Глобъл Комюникейшън Нет” АД към Администрацията на Министерския съвет, не е нарушена правната сфера на жалбоподателя. Същевременно се излагат съображения, че допуснатото обезпечение е законосъобразно.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определение №345/09.08.2018г. по ч.т.д.№451/2018г. на Пловдивски апелативен съд, въззивният състав е оставил без разглеждане като недопустима частната жалба на Администрацията на Министерския съвет срещу определение №945/22.05.2018г. по т.д.№275/2018г. на Пловдивски окръжен съд в частта му, с която е допуснато обезпечение и е наложен запор върху вземане за неустойка на „Глобъл Комюникейшън Нет” АД към Администрацията на Министерския съвет, произтичащо от договор МС №125/21.12.2017г.
За да приеме, че Администрацията на Министерския съвет не е активно легитимирана страна в производството по обжалване на допуснатото обезпечение, апелативният състав е посочил, че жалбоподателят твърди, че няма изискуемо задължение за неустойка към „Глобъл Комюникейшън Нет” АД, от което следва, че с наложената обезпечителна мярка няма да се постигне нейния ефект. В тази връзка съдът е направил извода, че в случая не е засегнато право на жалбоподателя поради което той не е легитимирано трето лице да обжалва определението на Пловдивски окръжен съд.
Анализът на мотивите към т.6 на ТР №6/14.03.2014г. по т.д.№6/2013г. на ВКС, ОСГТК, сочи, че не всяка наложена обезпечителна мярка е предпоставка за допустимост на обжалване на определението по чл.389 и сл.ГПК от трето неучастващо в обезпечителното производство лице. Обезпечителната мярка трябва да засяга конкретни права на третото лице, каквито са посочените в тълкувателното решение хипотези, при които обезпечителната мярка засяга правната сфера на третото лице (взискател на длъжника при обезпечителна мярка „спиране на изпълнението”, собственик на имота при обезпечителна мярка „възбрана” и др.). Обезпечителната мярка „запор върху вземане” ограничава пряко правната сфера на длъжника без да ограничава правната сфера на третото лице – длъжник на длъжника, по смисъла на т.6 от тълкувателното решение, тъй като резултатът от посочената мярка се изразява единствено в задължението на третото задължено лице да не престира на длъжника (чл.507, ал.2 ГПК). Ето защо, независимо дали запорираното вземане е ликвидно и изискуемо и дали третото лице е учреждение или не, следва да се приеме, че третото задължено лице не е легитимирано да обжалва определението, с което е наложена обезпечителна мярка „запор върху вземането”.
Без значение в случая за правилността на атакуваното определение на апелативния състав, с което частната жалба на Администрацията на Министерския съвет е оставена без разглеждане, е дали определението на окръжния съд по чл.389 и сл.ГПК е законосъобразно с оглед разпоредбите на чл.519, ал.1 и чл.393 ал.2 ГПК. Предмет на проверка в настоящото производство по чл.274, ал.2 ГПК е единствено допустимостта, респ. недопустимостта на конкретното въззивно частно производство, образувано по частната жалба на Администрацията на Министерския съвет.
Мотивиран от горното ВКС, търговска колегия, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №345 от 09.08.2018г., постановено по ч.т.д.№451/2018г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ТО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: