Определение №703 от 24.11.2017 по ч.пр. дело №2534/2534 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 703
гр. София, 24.11.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2534 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Г. С., лично и като пълномощник на С. И. С., срещу определение № 2121 от 26.06.2017г. по ч.гр.д. № 2305/2017г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав, с което е оставена без уважение частната му жалба с вх. № 45124 от 04.04.2017г. срещу определение № 7111 от 09.03.2017г. по в.гр.д. № 10717/2013г. на Софийски градски съд, ГО, IV Г състав. С потвърденото определение на СГС е оставена без уважение молбата на С. И. С. с вх. № 25486 от 24.02.2017г. за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер 15 лева по сметка на САС.
Частният жалбоподател излага доводи за недопустимост на обжалваното определение поради това, че с него се оставя в сила недопустимо определение на СГС, което не съдържа атрибутите, посочени в чл.254 ГПК, както и поради противоречие със законовите разпоредби на извода на въззивния съд за необжалваемост на постановения от него акт. Твърди още, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като не е аргументирано и тъй като въззивният съд не е изисквал нови документи, нито служебно е направил съответни справки, относно обстоятелства, които е счел за неизяснени във връзка с направеното искане за освобождаване от държавна такса.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, но срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване.
С обжалваното определение апелативният съд се е произнесъл и е оставил без уважение частна жалба срещу определение, с което СГС е оставил без уважение молба за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лева по сметка на САС, дължима за частна жалба срещу разпореждане на СГС за връщане на касационна жалба срещу постановеното по делото въззивно решение.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК в действащата редакция /ДВ, бр.50/2015г., в сила от 07.07.2015г./, когато определенията, респективно разпорежданията по чл.274, ал.1 ГПК, са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд, но когато те са постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд и произнасянето на последния е окончателно. С проверката, която извършва ВКС, респ. – апелативният съд, за законосъобразност на определението на въззивния съд за отказ за освобождаване от държавна такса по подадена жалба срещу акт на въззивния съд, се изчерпва инстанционният контрол. При липса на уреден в закона процесуален ред за обжалване, определението на апелативния съд следва да се счита за окончателно и не може да бъде обжалвано както по реда на чл.274, ал.2 ГПК, така и по реда на чл.274, ал.3 ГПК, в който смисъл е и практиката, формирана с определение № 58 от 29.02.2016г. по ч.гр.д. № 699/2016г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 255 от 25.05.2016г. по ч.гр.д.№ 977/2016г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 189 от 04.07.2016г. по ч.гр.д. № 1918/2016г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 195 от 21.04.2016г. по ч.гр.д.№ 1446/2016г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 540 от 09.12.2016г. по ч.т.д. № 2454/2016г. на ВКС, ТК, I т.о. и др. В случая обжалваното определение е постановено от апелативния съд по частна жалба срещу определение, постановено от окръжния съд, действащ като въззивна инстанция, поради което произнасянето му реда на чл.274, ал.2 ГПК е окончателно.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че подадената срещу окончателното определение на апелативния съд частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
На основание чл.71, ал.1 ГПК частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса за настоящото производство в размер на 15 лева, която не е събрана предварително при администриране на частната жалба.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба № 13044 от 24.07.2017г. на С. Г. С., лично и като пълномощник на С. И. С., срещу определение № 2121 от 26.06.2017г. по ч.гр.д. № 2305/2017г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав.
ОСЪЖДА С. Г. С., [улица], вх.1, ет.4, ап.14 и С. И. С. С. И. С., [населено място], [улица] да заплатят по сметка на ВКС сумата 15 лева – държавна такса за настоящото производство, на основание чл.71 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението на жалбоподателя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top