О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 703
София, 28.11.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на второ отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Ефремова ч. т. д. № 2629/2019 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Д. застраховане“ АД, [населено място] срещу определение № 649 от 13.09.2019 г. по в. т. д. № 384/2019 г. на Варненски апелативен съд, с което е допуснато обезпечение на иска на Р. П. Б. от [населено място] срещу „Д. застраховане“ АД чрез налагане на запор върху банковите сметки на застрахователя в „У. Б.“ АД до размера на сумата от 100 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на съпруга й Й. Д. Б. в ПТП на 26.06.2013г., присъдено й на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) с решение по т. д. № 848/2018 г. на Варненски окръжен съд.
Частният жалбоподател поддържа неправилност на обжалваното определение поради противоречие със закона, като излага подробни съображения в подкрепа на твърдението си за липса на обезпечителна нужда.
Ответницата по частната жалба – Р. П. Б. от [населено място] – оспорва същата като неоснователна.
Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт.
За да постанови атакуваното определение, въззивният съд е приел, че предвид уважаването на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) от първоинстанционния съд, той е вероятно основателен, поради което е уважил искането за допускане на обезпечение в размер на 100 000 лв. срещу „Д. застраховане“ АД, без да излага допълнителни аргументи за това.
Обжалваното определение е неправилно.
Обезпечение на иска се допуска при наличие на кумулативните предпоставки на чл. 391, ал. 1 ГПК – вероятна основателност на обезпечавания иск и обезпечителна нужда за ищеца. Обезпечителната нужда се преценява във всеки конкретен случай в зависимост от специфичните за всяко дело факти. За да се направи извод, че обезпечителната нужда съществува, е необходимо по делото да има достатъчно данни, че без допускане на обезпечението за ищеца ще е невъзможно или затруднително да осъществи правата си при благоприятен за него изход на спора.
В конкретния случай фактите по делото не сочат за молителя Р. Б. да съществува обезпечителна нужда по смисъла на чл. 391, ал. 1 ГПК, налагаща обезпечаване на предявения срещу „Д. застраховане“ АД осъдителен иск. Преценен във връзка с предвидените в Кодекса за застраховането гаранции за осигуряване възможност за точно изпълнение на задълженията на ответното застрахователно дружество по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, размерът на исковата претенция не предполага нито невъзможност, нито затруднение ищецът да реализира вземанията си за застрахователно обезщетение в случай на уважаване на иска. Като се имат предвид и законовите гаранции за платежоспособност на застрахователните дружества и вмененото им нормативно задължение за поддържане на резерви в размер на поетите задължения с покритие в брутния резерв при изрично поставено изискване собствените средства (без нематериалните активи) по всяко време да са най-малко равни на границата на платежоспособността, имущественото състояние на „Д. застраховане“ АД и липсата на данни за неговата неплатежоспособност изключват хипотезите на невъзможност или затруднение за молителя Р. Б. да получи присъденото й от съда обезщетение по чл. 226, ал.1 КЗ (отм.). Поддържането на необходимите резерви от страна на застрахователното дружество е обект на специален контрол от страна на Комисията за финансов надзор и този контрол е допълнителна гаранция за възможността на ищцата да реализира правата си в случай на уважаване на иска й по чл.226, ал. 1 КЗ (отм.) с влязло в сила съдебно решение. Следва да се има предвид и факта, че по делото нито се твърди, нито има данни за предприети спрямо „Д. застраховане“ АД мерки за отнемане на лиценза за извършване на застрахователна дейност или за обявяване на неплатежоспособността му, за да се поставя под съмнение удовлетворяването на защитаваното с иска по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) субективно право. Посочените обстоятелства опровергават обезпечителната нужда на молителката Р. Б. по конкретното дело и не позволяват да се направи извод за съществуването й.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а искането за допускане на обезпечение – оставено без уважение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, в настоящия му състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 649 от 13.09.2019 г. по в. т. д. № 384/2019 г. на Варненски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. П. Б. от [населено място] за допускане на обезпечение на предявения срещу „Д. застраховане“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) чрез налагане на запор върху банковите сметки на застрахователя в „У. Б.“ АД до размер на сумата от 100 000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: