1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 703
Гр. София30.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 483/2016 г. за да се произнесе, взе предвид
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] Оброчище срещу определение № 745/9.11.2015 г. по ч.т.д.№ 725/2015 г. н Варненския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството-касатор срещу отказа на Окръжен съд Добрич да възстанови срока за обжалване на решението от 27 май 2015 г., постановено по т.д.№ 184/2014 г. по описа на Добричкия ОС, съдържащ се в определение № 444/18.9.2015 г. С първоинстанционното определение е отхвърлена молбата по чл.64 ГПК за възстановяване срока за обжалване на решение № 100/27 май 2015 г. по т.д.№ 184/2014 г., с което е уважен иск с правно основание чл.29 ЗТР за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства по партидата на [фирма]. В касационната частна жалба се поддържа, че определението на въззивния съд е неправилно по съображения за нарушение на закона и необоснованост. Претендира се отмяната му.
Ищецът Л. С. М. изразява становище в срока за отговор на частната жалба, че определението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационен контрол поради липса на ясно формулирани въпроси, обуславящи решаващата воля на съда и изхода на конкретния спор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ ТО, като съобрази доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване пред ВКС при предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК съдебен акт – определение на въззивен съд, с което е оставя без уважение частната жалба срещу определението, преграждащо развитието на делото, и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
Настоящият съдебен състав приема, че въззивното определение на Варненския апелативен съд не следва да се допусне до касационно обжалване.
За да потвърди определението на Добричкия ОС, въззивният съд е приел, че не е налице особено непредвидено обстоятелство, попречило на молителя да изготви и подаде въззивна жалба срещу решението по т.д.№ 184/2014 г. Като непреодолими препятствия за обжалването му в срок заинтересованата страна сочи неочаквано бързо произнасяне на решението и изтичане срока за обжалването му по време на отсъствие на управителя на дружеството от страната. През време на едномесечния му престой в Русия с цел подновяване на виза упълномощеният по твърдения на молителя за І инстанция адвокат е получил препис от решението и е просрочил подаването на жалбата поради липса на пълномощно за изготвянето й и на необходимата сума за заплащане на дължимата държавна такса.
Потвърждаването на отказа на Д. да възстанови срока за обжалване на решението е мотивирано с липсата на обстоятелства по смисъла на чл.64 ал.2 ГПК. Изрично е посочено от Варненския апелативен съд, че обжалването на решението до изтичането на срока по чл.235 ал. 5 ГПК за постановяване и обявяване на съдебния акт с мотивите не би могло да се квалифицира като внезапно непредвидено обстоятелство и да послужи като условие за възстановяване на срока за обжалване. Прието е, че процесуалният представител на дружеството е разполагал с пълномощия за извършване на съдопроизводствени действия по делото до приключването му пред всички инстанции.
В изложението на жалбоподателя по чл.281 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси. Първият от тях е следва ли от разпоредбата на чл.34 ал. 4 ГПК, че адвокатското пълномощно, в което е посочен само номерът на първоинстанционното дело, важи за всички съдебни инстанции, а вторият въпрос е може ли да се приеме с оглед обичайната практика на гражданските съдилища да постановяват решенията си в срок над 25 дни, че по-бързото произнасяне би било непредвидимо обстоятелство за страната. Позоваването на допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 е бланкетно, жалбата и изложението не съдържат доводи за създадена в резултат на неточно тълкуване съдебна практика и необходимост от осъществяването й съгласно т.4 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК по ТД № 1/2009 г. от 19.2.2010 г. Отговорът на първия въпрос се съдържа в разпоредбата на чл. 34 ал.4 ГПК, чието съдържание е ясно и не се нуждае от тълкуване.
Законът не дефинира понятието „особени непредвидени обстоятелства но в константната съдебна практика е утвърдено разбирането, че като особени и непредвидени следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и обективно са препяствали извършването на обвързано със срок процесуално действие въпреки проявената добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса.
Цитираните съдебни актове не установяват отклонение от задължителната практика на ВКС по приложението на чл.64 ал.2 ГПК и се явяват неотносими към спора по конкретното дело. Определение № 707/23.7.2012 г. по ч.т.д.№ 501/2012 г. на ВКС, Второ ТО, разглежда възможността да се поиска и допусне възстановяване на пропуснат срок за обжалване поради възникнало в рамките на срока внезапно непреодолимо препятствие за упълномощения представител-травматично увреждане на дясната ръка. Неотносимо е и определението по ч.т.д.№ 788/2010 г. на ВКС, Първо ТО, постановено на 8.12.2010 г. по въпрос, свързан с процесуалната допустимост на обжалваното въззивно определение с оглед обжалваемостта на определението на първостепенния съд в частта му досежно отказа да възстанови по реда на чл.64 ГПК срока по чл.131 ал.1 ГПК за подаване на писмен отговор. Според трайно установената практика отсъствието на страната или нейния пълномощник в течение на срока не е основание за възстановяването му. Предвид изложеното не са налице допълнителни основания за допускане на касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ ТО
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 745/9.11.2015 г., постановено по ч.т.д.№ 725/2015 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: