5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 703
София, 07.08.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 683 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4178 от 11.VІ.2012 г. на [фирма]-гр. П., област Б., подадена чрез процесуалния представител на търговеца по пълномощие от АК-Б. против решение № 8 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 23.ІІ.2012 г., постановено по т. д. № 13/2012 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 231 на Бургаския ОС от 27.VІІ.2011 г. по т. д. № 606/09 г. С последното, в производство по чл. 71 ТЗ-във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, е било прието за установено по отношение на търговеца настоящ касатор, че всеки един от първоначалните четирима ищци притежава акционерно участие в следния брой обикновени поименни акции от капитала на д-вото, всяка с номинал от 5 000 лв.: 1./ И. Н. Т. от София – 11 бр.; 2./ Д. С. Р. от София, както наследодател на новоконституираните по реда на чл. 227 ГПК ищци Т. Г. Райковска, Г. Д. Р. и Т. Д. Райковска – също 11 бр.; 3./ О. В. Й. от София – 6 бр.; 4./ Ж. Д. Д. – 11 бр. акции.
Оплакванията на търговеца касатор са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му, като неправилно, и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който всички субективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 71 ТЗ да се отхвърлят, като на д-вото бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Бургаският апелативен съд се е произнесъл по два процесуалноправни и един материалноправен въпрос, както следва:
1./ „Относно оспорването и кредитирането на представени по делото частни документи, когато съдът не е открил производство по оспорването им, а ги е кредитирал без да укаже доказателствената тежест”;
2./ „Относно обсъждането на доказателствата и кредитирането им в съответствие с нормите на ГПК – отново в нарушение на чл. 186 и чл. 183 ГПК”;
3./ „Настъпва ли транслативен ефект без да има валидно вписано джиро и може ли да се прехвърлят временни удостоверения с облигационен договор?”
За първият от така формулираните в изложението правни въпроси касаторът поддържа, че „правилното му решаване е от значение за развитие на правото”, докато останалите два били „решени в противоречие със съдебната практика”, обективирана в определение № 33/26.І.2009 г. на ІІ-ро г.о. на ВКС по гр.д. № 1764/08 г., а също и в следните три приложени към изложението решения: 1./ Р. № 451/15.VІІ.2010 г. на ІІ-ро г.о. по гр. д. № 536/2010 г.; 2./ Р. № 1237/31.ІІІ.2005 г на І-во т.о. на ВКС по гр. дело № 635/2003 г.; 3./ Р. № 1411/17.ІІ.2008 г. на ІІ-ро г.о. на ВКС по гр. д. № 3983/07 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация /вкл. новоконституираните в процеса по реда на чл. 237 ГПК/ писмено са възразили чрез двамата свои процесуални представители по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, касационната жалба на поморийското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да уважи исковете с правно основание по чл. 71 ТЗ Бургаският апелативен съд е приел, че въззиваемите са придобили членствени права в дружеството, защото притежават валидни временни удостоверения, легитимиращи ги като акционери, вписани са като такива в книгата на акционерите, а оттук и че са могли да упражняват правата си в това свое качество: в какъвто смисъл са данните, че са участвали активно в общите събрания на търговеца при вземането на решения, а също и в състава на ръководните му органи. Що се отнася до съдържанието на процесните временни удостоверения, издадени през 2007 г., представени по делото в заверени копия, въззивната инстанция е направила извод, че при липсата на изрично искане за представянето на тези частни документи в оригинал и оспорването им от страна на търговеца, последният, като техен издател, носи доказателствената тежест да установи неистинността им, но при проявеното от представителя му бездействие досежно представяне на обезсилените временни удостоверения (след извършеното увеличение на капитала на това АД през 2007 г. – бел. на ВКС), както и на книгата на акционерите, приложение следва да намери правилото на чл. 161 ГПК. Същевременно решаващият извод в цитираното и приложено от касатора определение № 33/26.І.2009 г.на ІІ-ро г. о. на ВКС по гр. дело № 1764/08 г., е, че официално заверен препис от документ, съставен в изискуемата от закона форма, има същата доказателствена стойност, каквато и оригиналът, а с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 451/15.VІІ.2010 г. на ІІ-ро г. о. на ВКС по гр. дело № 536/2010 г., представляващо задължителна практика по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, се приема, че изключването на писмени доказателства от доказателствения материал по делото следва да стане при изричното искане на страна в процеса за представяне на оригинал на писмения документ и последвало неизпълнение на задължението за представяне на оригиналите в дадения от съда срок.
Следователно, щом като има задължителна практика на ВКС по релевирания от търговеца касатор въпрос № 1 от изложението към жалбата му, не е налице приложно поле на касационното обжалване в сочената хипотеза по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съответно въпрос № 2 от същото изложение представлява повторно оплакване за допуснати от състава на въззивния съд нарушения на две конкретно посочени съдопроизводствени правила – отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, но не и основание за допустимост на касационния контрол. Докато последният, трети въпрос от изложението към жалбата на поморийското [фирма], е с изцяло хипотетичен характер: никъде в мотивите към атакуваното въззивно решение не се съдържа произнасяне по него. Напротив, решаващият извод на апелативния съд, обусловил изхода на делото, е, че при редовно джиро, каквото е налице в конкретния случай, за приобретателя на поименните акции възниква и членство в акционерното дружество, тъй като е налице валидно прехвърляне на акции, съобразно изискванията на чл. 185, ал. 2 ТЗ, а и реално е било извършено вписване в книгата на поименните акционери.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 23.ІІ.2012 г., постановено по т. д. № 13/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2