Определение №703 от 8.12.2009 по ч.пр. дело №713/713 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

                                                 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 703
София, 08.12.2009 г.
 
           Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесети ноември през две хиляди и девета година в състав
 
                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
                                                      ЧЛЕНОВЕ:  Елеонора Чаначева
                                                                              Емил Марков
 
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 713 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
 
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 5682/15.VІІ.2009 г. на Р. Г. М. – в качеството му на синдик на „Б” АД-София, подадена против определение № 1* на САС, ТК, от з.з. на 10.VІІ.09 г., постановено по „ч. д. по несъстоятелност” № 1727/09 г., с което, в пр-во по чл. 613а, ал. 3 ТЗ, е било постановено следното:
1/ Частично обезсилване на определението от 13.ІІ.2009 г. на В. ОС по т.д. по несъстоятелност № 617/07 г. досежно допуснатото предаване на държането и запечатване от страна на синдика М. на веднъж вече запечатани и описани: оборудване, превозни средства и помещения на горепосоченото д-во, находящи се в гр. С., ул. „А” № 12;
2/ О. без уважение на молбата на този синдик за допускане на обезпечителна мярка по чл. 642 ТЗ посредством предаване на държането и запечатване на вече запечатани и описани оборудване, превозни средства и помещения на същото д-во в партера, трети, четвърти и пети надпартерни етажи от сграда със застроена площ от 465 кв.м., представляваща т.нар. „административен корпус” в УПИ-І, кв. 57 по плана на ж.к. „Г„Искър”-София, както и на половината от друга сграда, която е била преустроена за складова част, намираща се в същия терен, застроена на площ от 6 200 кв.м. и представляваща т.нар. „опитен завод”;
3/ О. на горепосоченото определение на съда по чл. 613 ТЗ в частта му, с която е било допуснато спиране на изпълнението по изп. дело № 256/09 г. на ЧСИ М. Б. , като в резултат е била оставена без уважение молбата на синдика М. за допускане на обезпечителна мярка по чл. 642 ТЗ – посредством спиране изпълнението по горното изп. дело, изразяващи в наложен запор върху вземания за наем, сключени между д-вото и общо 40 негови наематели.
Оплакванията на синдика частен касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното определение на САС: като немотивирано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Инвокиран е довод, че частната въззивна жалба на търговеца „С” ООД-София, по съществото на която съставът от ТК на САС се е произнесъл, била просрочена. Поради това частният касатор-синдик претендира обезсилването на този съдебен акт и – алтернативно – касирането му, независимо от изричното отбелязване, че той не подлежи на инстанционен контрол пред по-горен от САС съд.
Посочвайки, че е и адвокат по професия, синдикът Р. Г. М. е изготвил изложение на „касационни основания по чл. 280 ГПК”, в което изтъква, че атакуваният съдебен акт на САС бил в противоречие с практиката на ВС на НРБ, изразена в О. № 98/21. ХІ.1984 г. по ч.гр. дело № 1184/84 г. на тогавашното ІІ-ро г.о. – „относно датата, от която тече срока за обжалване на определението”, който въпрос бил от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона. Отделно от това обжалваното определение на САС се явявало в противоречие и с О. № 4/9.І.2002 г. на ВКС по ч. гр. д. № 591/01 г. на тогавашното V-то г.о. на ВКС – „относно недопустимостта на изпълнение в/у имущество на д-во, за което е открито пр-во по несъстоятелност”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната касационна жалба „С” ООД-София /в несъстоятелност/ писмено е възразило чрез управителя си Д. П. както по процесуалната й допустимост, така и по допустимостта на частното касационно обжалване, а така също и по основателността на оплакванията, изложени от синдика М. Инвокиран е и довод, че правомощията на последния като синдик са понастоящем вече прекратени – поради приемането на оздравителен план на „Б” АД, в потвърждение на което се представя удостоверение за неговото актуално състояние.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, частната касационна жалба на синдика на „Б” АД-София ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Първоинстанционното определение № 145 на В. ОС от з.з. на 13.ІІ.2009 г. по т.д. № 617/07 г. е било постановено по реда на чл. 642 ТЗ: в нарочно пр-во, инициирано от синдика М. и развиващо се в рамките на откритото такова за несъстоятелност срещу „Б” АД-София, което е имало за свой предмет допускане на „предписани от закона” мерки, които обезпечават наличното имущество на този длъжник. Въпросното определение по чл. 642 ТЗ обаче, не е сред категорията лимитативно изброени в текста на първата алинея на чл. 613а ТЗ /в редакцията й към ДВ, бр. 59 20.VІІ.2007 г. и в сила от 1 март 2008 г./ „решения и определения на окръжния съд”, които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК. Ето защо и на основание чл. 613а, ал. 3 ТЗ, като попадащ извън случаите по ал. 1 на този законов текст, този постановен от компетентния съд по чл. 613 ТЗ акт в пр-вото по несъстоятелност на д-вото, чиито синдик е настоящият частен касатор М. , е подлежал на обжалване само пред съответния апелативен съд /в случая САС/ по правилата на гл. ХХ „В” от ГПК. Предвид изчерпването на инстанционния порядък не следва да се обсъжда налице ли е приложно поле на частното касационно обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на синдика на „Б” АД-София Р. Г. М. с вх. № 5682/15.VІІ.2009 г., подадена срещу определение № 1* на Софийския апелативен съд, ТК, 6-ти с-в, от з.з. на 10.VІІ.2009 г., постановено по „ч.д. по несъстоятелност” № 1727/09 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните:
1/ Р. Г. М. – във формалното му качество на синдик на „Б” АД с адрес за призоваване и връчване на съобщения: гр. Враца 3000, ул. Лукашов” № 1* чрез А. дружество „Пешковски и К. ” и
2/ „С” ООД-София /в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „А” № 1* чрез управителя Д. П.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1
 
 
2
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top