О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.703
гр.София,31.07. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на трети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 325/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Областният у. на Сливенска област Х. Я. К. Ч. е подала касационна жалба вх. № С* от 23.01.2009 год. срещу въззивното решение № 309 от 17.12.2008 год. по в.гр.дело № 548/2008 год. на Сливенския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за недопустимост, респ. съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на определение № 15 от 08.02.2001 год. по гр.дело№ 387/2000 год. 5-чл.състав; решение № 444 от 14.01.2008 год. по адм.дело № 6247/2007 год. ІІ отд. на ВАС; определение № 3* от 21.04.2004 год. по адм.дело № 2303/2004 год. на ВАС; решение от 07.11.2002 год. по гр.дело № 38/2002 год. на Бургаския апелативен съд и решение № Ф* от 23.03.1994 год. по ф.дело № 111/1993 год. V г.о. на Върховния съд.
Поддържа се,че неправилно като страна по делото е бил конституиран О. у. на Сливенска област вместо министър на регионалното развитие и благоустройството. Неправилно, според касатора, въззивният съд приел, че новообразуваната ДФ”Ч” поема изцяло пасивите и активите, както и другите права и задължения на ДП”И” по баланса й към 30.06.1990 год., тъй като преобразуването на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно или общинско имущество след 01.01.1992 год. се извършва само с капитал, определен след оценка на имуществото съгласно Наредба за оценка имуществото на държавните и общинските предприятия при образуване и преобразуване на ЕТД с държавно имущество /приета с ПМС № 179/1991 год./. Твърди се, че от документите по делото не се установява внасяне на право на собственост върху земя в капитала на държавна фирма „Ч”, а и в оценката на имуществото на същата фирма при преобразуването й в търговско дружество с държавно имущество, земя не фигурира като дълготраен актив и не е оценявана. Жалбоподателят твърди, че въпросът за правото на собственост върху земята и други недвижими имоти, предоставени на предприятията за стопанисване и управление и внасянето им в капитала при преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, касае обществени отношения от значим интерес и решаването му по еднакъв за всички начин е от съществено значение за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
С първоинстанционното решение № 283 от 05.06.2008 год. по гр.дело № 2881/2007 год. Сливенският районен съд отхвърлил предявения от „Ч”Е. , гр. С. срещу О. у. на област С. иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено, че дружеството-ищец е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ-ІІ в кв.189 по ПУП на гр. С., кв.”К” с площ 5768 кв.м. С молба вх. № 1* от 25.10.2007 год. /л.55 от делото в СлРС/ ищцовото дружество представило екземпляр от исковата молба вх. № 8* от 25.06.2007 год. и от приложенията към нея за министъра на регионалното развитие и благоустройството, с оглед привличането на последния като страна по делото на основание чл.18 ГПК/отм./. С определение в закрито заседание от 12.11.2007 год. районният съд постановил да се призове министъра на регионалното развитие и благоустройството като контролираща страна по делото за заседанието на 21.12.2007 год. Новоконституираната страна получила призовка за това заседание, заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея на 21.11.2007 год./л.59 от делото/. В това заседание О. управител С. и министърът на регионалното развитие и благоустройството не са представлявани, в следващото заседание – на 06.02.2008 год. ответникът О. у. -Сливен е представляван от надлежно упълномощен от него юрисконсулт. С молба от 20.12.2007 год. /вх. № 16901/ последният, в качеството си на „пълномощник на О. у. на О. С. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството”/л.64/ е оспорил предявения иск „срещу Министъра на регионалното развитие и благоустройството”. След заседанието за решаване на делото, проведено на 14.03.2008 год., в районния съд е постъпила писмена защита вх. № 6* от 15.04.2008 год./л.399/ от пълномощника на О. у. на област С. , в качеството му на пълномощник на Министъра на регионалното развитие и благоустройството” по иска на „Ч”Е. срещу „Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството”. По делото са били представени пълномощно изх. № 92-00-887/10.09.2005 год. на министъра на РРБ, с което упълномощава областния у. на Сливенска област да го представлява по делата, отнасящи се до недвижими имоти-държавна собственост на територията на областта/л.66/ и пълномощно изх. № Р* от 12.04.2007 год./л.65/, с което Сливенският областен представител на основата на упълномощаването от министъра, упълномощава свой процесуален представител по делата за недвижими имоти-държавна собственост на територията на областта.
Във въззивното производство окръжният съд е приел, че областният у. и министърът на регионалното развитие и благоустройството се представляват от упълномощеното с пълномощно изх. № РД-11-01-019/21.03.2008 год. лице /л.125 от делото в окръжния съд/ въз основа на пълномощно изх. № 1* от 06.03.2008 год. на министъра на РРБ/л.126/. Писмената защита, представена в окръжния съд с вх. № 9* от 28.11.2008 год./л.134/ е изготвена от пълномощника на О. у. Сливен „в качеството му на пълномощник на Министъра на регионалното развитие и благоустройството” по иск по чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ „срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
Предвид изложеното дотук, не би могло да се приеме, че въззивното решение е постановено в противоречие с представеното от касатора определение № 15 от 08.02.2001 год. по гр.дело № 387/2000 год. на 5-чл.състав на ВКС, с което е намерена за недопустима подадена от министъра на финансите молба по чл.231, ал.1, б.”е” ГПК/отм./ за отмяна на влязло в сила решение на тричленен състав на ВКС, постановено по дело, в което Министерството на финансите е било заличено като контролираща страна и на негово място било конституирано Министерството на регионалното развитие и благоустройството съгласно чл.18, ал.4 ГПК/редакция, ДВ, бр.55 от 1997 год./, доколкото представителството на държавата по спорове за недвижими имоти-държавна собственост се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Споменатото определение на петчленния състав на ВКС очевидно има за предмет различна от процесната хипотеза на законно представителство на държавата, съчетано с представителство по пълномощие съгласно чл.20, ал.1, б.”д”, предл.второ от ГПК/отм./.
За да уважи установителния иск за собственост на процесния недвижим имот, представляващ УПИ * в кв.189 по ПУП на кв.”К” на гр. С., с площ 5768 кв.м., при посочени граници, въззивният съд приел, че към момента на приватизацията на държавното предприятие ДП”И” С. и образуването на ДФ”Ч”, уставният фонд на държавната печатница по баланса към 30.06.1990 год. е бил 989 000 лева и е включвал отразения в А. № 4391/28.11.1972 год. парцел **** в кв.317-дворно място от 4800 кв.м. и застроена площ от 1027.25 кв.м.-масивна сграда за производствени цели на четири етажа. Според въззивния съд, по силата на заповед № 65 от 25.06.1990 год. на министъра на икономиката и планирането, новообразуваната фирма е поела изцяло пасивите и активите, както и другите права и задължения на ДП”И”/по баланса й към 30.06.1990 год./ и като универсален правоприемник на печатницата е станала собственик и на процесния имот преди влизане в сила на разпоредбата на чл.17а ЗППДОбП/ДВ, бр.51 от 1994 год./. Прието е по-нататък, че към 1993 год., когато е преобразувана ДФ”Ч” в ЕООД”Ч”, земята е била записана в баланса на дружеството в една обща колона, включваща „земи, сгради, гори и трайни насаждения”, макар, че като конкретна стойност /на отделен ред и с отделна стойност в ДМА/ се е появила през 1998 год., малко преди приватизацията на дружеството. Въззивният съд е приел, че капиталът на преобразуваното в еднолично търговско дружество с държавно имущество предприятие е бил посочен и по размер в заповедта от 25.06.1990 год. и още към 30.06.1990 год. имуществото на фирмата е включвало и целия недвижим имот – терен и сгради с посочена стойност в капитала на „Ч”ЕООД- С. Прието е, че извършената съгласно ПМС № 179 от 13.09.1991 год. преоценка на имуществото не може да доведе до извод, че земята /предмет на иска/ не е била включена в предходния баланс. Съдът намерил за неотносимо твърдението на ответната страна /касатор/, че в тримесечния преклузивен срок не е било внесено в капитала на държавното предприятие правото на собственост върху земята при условията и по реда на чл.17, ал.3 ППЗДОбП, като посочил, че това е следвало да се извърши, когато земята не е била включена в баланса на предприятието, но се ползва от него, в случаите, в които земята е собственост на държавата или общините. В настоящия случай обаче е прието, че земята като стойност е била включена в актива на държавната фирма още към 30.06.1990 год. Накрая, съдът намерил за неоснователно твърдението, че след като имотът не е бил оценен в преклузивния срок по § 34 от ПЗР на ЗППДОбП/ДВ, бр.109 от 1995 год./, който е в сила от 15.12.1995 год., е държавна собственост, тъй като към тази дата имотът е бил в актива на ищеца и не е било необходимо да се „внася в капитала” и „правото на собственост върху земята при условията и по реда на чл.17, ал.3”, защото това е следвало да се извърши: „когато земята не е включена в баланса на предприятията, но се ползва от тях в случаите, когато земята е собственост на държавата или общините”.
Решението не противоречи на решение № Ф* от 23.03.1994 год. по ф.дело № 111/1993 год. на ВС, V г.о., в който случай по делото са липсвали данни за извършена оценка на имуществото на общинска фирма при определяне капитала на образуваното дружество с общинско имущество, съобразно чл.2, ал.3 от ПМС № 179 от 13.09.1991 год./ДВ, бр.78 от 1991 год./. Твърдението на касатора, че земята не е фигурирала като дълготраен актив и не е оценявана при преобразуването на ДФ”Ч” в търговско дружество с държавно имущество съставлява оплакване за необоснованост на обжалваното решение, по което касационно основание за отмяна по смисъла на чл.281, т.3, предл.посл. ГПК обаче Върховният касационен съд се произнася само ако е налице някоя от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Решението от 07.11.2002 год. по гр.дело № 38/2002 год. на Бургаския апелативен съд /за него липсват данни, че е влязло в сила/ не третира сходен казус и не установява наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на материалноправните разпоредби, приложими за процесния случай, поради което не може да обоснове наличието на предпоставката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице твърдяното противоречие с практиката на Върховния касационен съд, доколкото касаторът се позовава на решение № 444 от 14.01.2008 год. по адм.дело № 6247/2007 год. на ІІ отделение и на определение № 3* от 21.04.2004 год. по адм.дело № 2303/2004 год. на същото отделение на Върховния административен съд. Разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК визира противоречие с практиката на Върховния касационен съд по граждански дела и основанието за допускане на касационно обжалване по този текст не включва практиката на Върховния административен съд, т.е. актовете на върховната съдебна инстанция по административни дела.
В обобщение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 309 от 17.12.2008 год. по в.гр.дело № 548/2008 год. на Сливенския окръжен съд по жалба вх. № 491 от 23.01.2009 год. подадена от Х. Я. К. Ч. , О. у. на Сливенска област.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: